Soen e супергрупа във всяко едно отношение - и теоретично, като сбор от звездни музиканти, оставили вече името си в историята на музиката с участието си в други формации, и на практика като страхотен музикантски проект.
Изключително удоволствие за фенове и изпълнители е, когато банда, събрала се, за да свири нещо различно, да изследва територии, на които по една или друга причина не може да отдели време в обичайните си проекти, създаде такъв продукт, който достига до сърцата на почитателите и се радва на радушен прием от тях и от критиката. Soen категорично успяват в това отношение и въпреки че първото им гостуване у нас не успя да разпродаде Mixtape 5, както напълни зала "A38" в Будапеща два дни по-рано, то не беше много далече от това и по-важното - остави у публика и музиканти незабравим спомен.
Вече стана такова клише да се говори за нашата публика, но е абсолютно невъзможно да го пропусна сега. Повече от всеки друг път на такъв, почти бутиков, концерт публиката бе сякаш само от хора, които много добре знаеха защо са дошли. Нямаше песен, на която да не се припява, не видях и нито едно разочаровано или дори безразлично лице след края. А приемът и реакциите като цяло бяха такива, че оставиха музикантите изумени и истински щастливи от първата си среща с нашите хора. "Струва ми се, че просто трябва да се върнем тук", изречено към края от Юел, прозвуча напълно спонтанно и искрено. Чувствата, разбира се, са взаимни. Трудно е да останеш безразличен пред такава публика, още по-трудно е за публиката да остане безразлична пред такива музиканти и тази музика. Не е и нужно, не сме дошли за това, а да се потопим в преживяването Soen и да се насладим на живо на доволен брой парчета от най-новата творба на групата "Lotus", излязла в началото на годината.
Преди да се спуснем в заешката дупка към света на Soen обаче, имахме възможността да чуем две подгряващи групи. The Price са момчета от Италия, за които е почти невъзможно да намерите информация в интернет, до голяма степен заради името им. Потърсете в Гугъл "the price band Italy" и ще получите пълна информация за цените на сватбените оркестри в Италия. Само че на нас не това ни е нужно, нали? Съставът пътува със Soen и финландците The Wheel за втората част от европейското турне на шведите и си заслужава чуването. Проектът е на италианския музикант, музикален продуцент и звукоинженер Марко Барусо, работил по звука на Lacuna Coil, Thirty Seconds Тo Mars, Coldplay, Eros Ramazzotti и мнозина други, сред които и българска връзка - албумите "The Battle Never Ends" (2016) и "Follow Me" (2019) на Sеvi. Творящи в стила на алтернативния метъл и рок, миланците с Марко зад микрофона и китарата, издадоха дебютния си албум "A Second Chance To Rise" тази година. Изборът им за съпорт на група като Soen показва недвусмислено нивото и стремежите на бандата. Музиката ѝ даде добро начало на концертната вечер.
Последва изпълнението на The Wheel от Хелзинки, която застъпва много по-широко прогресива и метъла в музиката си. Четворката също се представя с дебютен албум - "Moving Backwards", излязъл в началото на годината. Предвождан от James Lascelles, който всъщност е англичанин, след успешните EP-та "The Path" и "The Divide" и албума квартетът вече има свои почитатели и не стъпи на сцената като непозната група. Парчета като "Tyrant", "Vultures" и "Wheel" показаха най-доброто от формацията (досега) за незапознатите и направиха кефа на феновете, подгрявайки съвсем както трябва терена за шведите.
Ако сте чели "Пипи Дългото чорапче" като мен в края на миналия век, се сещате за една песен, която Пипи пееше. Че дори стана химн на корекоредутите - "Тук шведите идат с трясък и гръм!" В последната августовска вечер за 2019 година в София шведите не дойдоха с трясък и гръм, а със спогодба, завет, или иначе казано с "Covenant", едно от най-силните парчета от новия им, четвърти албум "Lotus". Веднага направиха впечатление и чудесният звук, и начинът, по който пее Юел Екельоф - все едно слушаш студийния запис, и възхитителното лумтене на Мартин Лопес по барабаните, и особено впечатляващите, тежки рифове на Коди Форд, вездесъщият бас на Стефан Стенберг, който не ти дава дъх да си поемеш, омекотяван от клавира на Ларш Олунд. Директно хвърляне в дълбокото. Публиката обаче беше повече от подготвена и охотно се гмурна в лабиринта на музиката и текстовете, който поведе назад към "Lykaia" (2017) с "Opal" и "Tellurian" (2014) с "Tabula Rasa", любимо парче, предизвикало закономерно и възторга на присъстващите.
Зашеметяващо е как пее Юел и въпреки неговата сравнителна статичност, сценичното му присъствие приковаваше вниманието на всеки един в доста душната на моменти голяма зала на клуба. Ала докато оскъдният полъх на климатизацията да даваше от време на време глътка въздух, Soen не отпускаха хватката си над публиката. Дали с повея на ориенталска мистика в "Jinn" или с мрачната, вглъбена нежност на Opeth-ската "Lucidity" от "Lykaia" или със забележителните "Martyrs" и "Rival" от "Lotus", тежки композиции с изгребващи китарни рифове, изкусни преходи и брилятен вокал, изключителен пример за новата експериментаторска посока, поета от групата, а всъщност и с което и да е друго парче, чак до завършващото основния сет "Slithering" от дебюта "Cognitive" (2012), шведите все показваха класа, професионализъм и музикантски умения. Останалите членове компенсираха обраността на Юел с подвижност, експресивност и мятане на буйни гриви до насита. И въпреки че не външната показност е водещото в музиката на Soen, тя не е и интровертно пламъче сред фасетките на диамант - подобно на толкова изтъкваните като влияние и сравнения Tool, Opeth, Muse, та дори и Pink Floyd, има своята нужда от визуална изразност, затова и динамиката в концертното изпълнение беше добре дошла. Ритмична и надъхваща тупти "Lascivious", пленително красива, омагьосващо увличаща навътре в себе си е "Lucidity", хипнотизира те до състояние на съзерцателна вглъбеност, в което почти осезаемо се усеща тънката нишка на тъгата, промъкваща се в музиката, ярко контрастиращо сериозна и тежка е "Martyrs", докато не навлезе в примамливо спокойните подмоли на прехода, който Юел подсили с молба за тишина в клуба, преди да избухне в стакато и вокална виртуозност.
Внимателно подбран сет от внимателно и с мисъл написана музика, която обаче не звучи математически хладно и рационално. Парадоксално, за да усетиш емоционалното ѝ въздействие, трябва да се вслушаш внимателно, със сърце и душа, но и с разум и съзнание, да вникнеш в текста, да чуеш по няколко пъти парчетата, за да разплетеш сложната схема на филигранно изковани китарни сола, басови линии, барабанни водопади и клавирни ветрове, споени с характерния вокал. Такава е музиката на Soen и такава се показа пред нас в искрящата си кулминация, когато след "Savia" и "Sectarian" дойде ред на заглавното парче от новия албум "Lotus". Истинска перла в новата творба, "Lotus" съчетава едновременно повей от неизбежното влияние на Opeth с китарно соло а ла Pink Floyd и по-точно Дейвид Гилмор в най-въздействащите му моменти. Прибавете още Хамънд орган, интроспективен текст и общото усещане за самобитна творба въпреки посочените влияния, атмосферичност, баладичност, меланхолия и брилянтно композиране и ще стане ясно защо беше толкова естествено, след като затихна последната нота от парчето, фоновата музика, на която публиката напускаше залата, да бъде "Shine On You Crazy Diamond". Присъствахме на великолепен концерт, който ще се помни дълго.
И ще е крайно несправедливо той да остане единственият на Soen на родна почва, след като и група, и публика, дадоха най-доброто от себе си и се оказа, че го правят в толкова вълнуващ синхрон.
Снимка: Боян Брезински
Коментари