Танцувайте с Емил

"Мен ме създаде публиката – твърди Емил Димитров в спомените си пред Гергана Михайлова – тя ме избра, тя ме направи звезда. Пишех композициите си, съобразявайки се нейния вкус и винаги ги изпробвах най-напред пред нея. Само ако публиката кажеше "да", само тогава записвах песента. Тъй че имам творби, останали непубликувани. Пеех за цялата публика. В моето съзнание тя олицетворяваше един единствен човек, който ме харесва, обича и желае да ме слуша… Публиката беше за мен един организъм, една обща цялост, която се нуждае от мен, а и аз се нуждаех от нея. В тези моменти ние заедно поемахме дъх, едновременно се усмихвахме, вкупом пеехме и плачехме". Същата тази публика настоятелно предлагаше да намерим място в "Картини от една изложба" за албум на Емил Димитров и да направим разговор за неговото дело, което далеч не е лесна работа. Защото за него е писано и казано толкова много, че е трудно да се представи нещо ново, още повече в предаване за концептуални албуми, подчертава Сергей Шишов, неговият традиционен водещ. Неотдавна се простихме с Милчо Левиев и си спомних думите му за Емил Димитров: "Искам официално да отбележа – първата идея да направя джаз в неравноделни размери, в 9/8 – това е "Блус в 9", – дойде от Емил Димитров. Той беше разпределен в казармата в Пловдив и написа "Нашият сигнал" в 9/8. Във Военния клуб в Пловдив през 1961 г. изнесе огромен концерт – малко хора го знаеха, но беше нашумял. Когато говорим за поп певец в България – това е той! Той е певецът със собствен стил, интелигентен. Исторически Емил Димитров беше нашият най-голям поп певец. Останалите бяха малко или повече имитатори, Емил Димитров беше иноватор".       
Не са едно и две нещата, които Емил Димитров прави за първи път на българската поп сцена, освен използването на неравноделните размери – той бе първият наш певец, който изпълняваше свои собствени песни, негов бе първият български самостоятелен албум, той първи сред певците събра над 70 хиляди души на стадион, негови песни са изпълнявани и на френски, италиански, руски, английски, полски, испански, немски, фламандски, фински и шведски езици, негова е първата българска композиция, спечелила награда на международен конкурс, той е първият български изпълнител, носител на „златна“ плоча и т.н. Впечатлява и списъкът със знаменити певци, изпълнявали негови песни, сред които ще спомена само Тони Кристи, Алла Пугачова, Милва, Линда Рос, Йосиф Кобзон, Дейвид Александър Уинтър и Едита Пиеха. Първите изпълнения на Емил Димитров в съзвучие с модерния за онази епоха хард рок се появяват на дългосвирещата му плоча "Танцувайте с Емил", която именно решихме да представим. Това всъщност е един от неговите най-силни, най-разнообразни, най-добре съставени и изпълнени албуми, в който откриваме съчетание на присъщата му мелодичност с новите изразни средства от началото на 70-те години на миналия век.  И още нещо, макар и съставен от 8 отделни песни, този негов проект се възприема като нещо цялостно. Основната стилистична линия е върху основата на хард рока и това най-добре се откроява в изпълненията "Шехеразада", "О, как обичам този ден", "Сън" и "Без тебе свършва моят живот".         Албумът "Танцувайте с Емил", записан с участието на формацията Синьо - белите с диригент Митко Щерев (който също така е композитор на две от песните и прави повечето аранжименти) и трио Обектив, ще бъде представен в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" на БНР в събота, 21 декември, след новините от 21.00 ч.  Специален гост ще бъде Антоний Арнаудов, автор на книгата "Без грим – песните и грамофонните плочи на Емил Димитров", която е ползвана при подготовката на предаването.