Фреди Коул в Банско: Тайфуни с нежни имена

Еха-а-а-а-а-а-а-а какво приятно начало на третата (над)вечер.
Публиката в "Ройъл Тауърс" набързо построи в редица столовете около басейна, въоръжи се с коктейли и бири и с видимо удоволствие зачака.

Ама закратко.

Младата вокалистка Диляна Георгиева се появи в обкръжението на брилянтни професионалисти: Симеон Щерев (флейта), Антони Дончев (пиано), Георги Дончев (бас) и Димитър Семов (барабани). Те свириха като змейове, а тя пя като русалка, изплувала от Глазне (само че – за разлика от реката, чиста, та чиста). Пазя добри спомени от албума ѝ "Dynamic Quietude" (2007), записан с Кристоф Лиер (орган), Джо Мара (алк сакс) и Анди Кълиър (ударни). Пред публика е още по-контактна. Браво! Класически бибоп – Чарли Паркър, Клифърд Браун и Хорас Силвър. Живи, абсолютно живи майсторите. Идат млади иззад сцената, греят.
Така е то: както светлината няма възраст, така и времето няма сенки.

Стига да можеш, купон става и без да пускаш кръв на клишираните кавъри. Австрийците Мери Попинс раздвижиха духовете със стилен денс саунд,микс от бритиш бийт,соул, денс, реге и рага. Чак да не повярва човек, че представиха така весело страната на сериозната опера.

Добре че нашите Майнд Трипс минаха с по едно по-лежерно, европейско и лейзииииииииии включване. Росена, Бурян и Ко. представиха адски убедително и в същото време – небрежно, своя втори проект “Vanity” (2008). Повече такива агенти трябват на феста: в ЕС сме, все пак. Те свириха само авторски парчета. Чужденците ги възприеха великолепно. Резултатът, откриваем по масичките след гига им, бе чувствителен: по още едно. Без лед. Щото вече захладня и една част от фестивалците се пръсна по хотелите за връхни дрехи. Друга част забиха по кръчмите.

Докато аз, подобно мнозина братя по злощастие, се триумях между водка, уиски и следобедно проспиване, нЕкои от снощи бЕха направили своя избор – мастика. Именно на тях сухият таратор от руснаците, предвождани от Денис Шулгин, лепна дюшеш.
Че цигулката на Денис не е като на Жан-Люк Понти или Шугъркейн Харис, е ясно. Но като нивото на фестивала бе приемлива. Неколцина разбирачи мислехме да мацнем едно сантасе, ама решихме, че каруцарска игра на джаз фест – йок!, и заиграхме на заглавия на албуми. (Още повече, че станахме петима...) Чие е най-дългото? Моя милост спечели бутилка водка (“Руский размер”) със съдържателното “Nothin’ Matters And What If It Did” (1980) на Джон Меленкамп. По-късно, когато вече трудно можех да говоря в Бъндерица – сред отломките от страсти, ми изплува далеч по-убедителното (“There’ll Be A) Hot Time In The Town Of Berlin (When The Yanks Go March/ Is You Ain’t (Mo’ Baby)” на Андрю Систърс и Бинг Кросби. Ама то е парче...

А сега внимавайте!

На сцената на градския площад вече е Фреди Коул (Freddy Cole) – брат на Нат "Кинг" Коул. Направо ни размаза. Номинантът за най-добър вокален джаз албум – "Music Maestro Please" (2007) е... абе, история няма да разказвам, излишно е.

Стил, стил, стил! Христоматийно джаз шоу. Емоция и професионализъм. Удивителен – пардон за клишето, такт, който накара всеки един от нас да се почувства специален. Джаз XL под небето на Банско. Синхронен до детайл бенд – Ранди Неполиън (китара), Елиас Бейли (бас) и достолепен дръмър, наречен Къртис Бойд.

77-годишният магьосник извади почти същия тембър като знаметития си брат, но с по-различна бленда. Пя и в стъпката на Луис Армстронг – без да го копира обаче. Перфектно разпредели плейлистата: 50 на 50 бързи и бавни пиеси, 50 на 50 пиано и вокал. Плюс усмивка – бонус. През цялото време.

Напи ни не с алкохол, не с “Руский размер”, а с джаз, суинг и блус. В подножието на Казаните, разположени живописно между върховете Тодорка и Вихрен…

Някои от по-важните парчета: “That Old Feeling” на Лю Браун и Сами Фейн представи “This Love Of Mine” (2005), “There Are Such Things” развя флага на “Music Maestro…” – все едно Луис Армстронг, съпроводен от оркестър, начело с Чет Бейкър; а “If I Rule The World”, “Getting Some Fun Out Of A Life” и титулният трак от “Because Of You”(2006), свали шапка пред Тони Бенет… Даде плавен форс по “Route 66”...

Черешките на десерта бяха “(I Love You) Just The Way You Are” и тежкият, опушен блус “On The Southside Of Chicago”.

Сутринта в зала „Коме Прима” на хотел „Кемпински – Гранд Арена”, казват, се изявила Кейко Борйесон (Keiko Borjeson) – пиано, вокал. Японката, удостоена с титлата професор по джаз в китайския университет „Шин-Йо”, представила последния си проект - “Not Alone”.

Ами да, и аз не бях сам!

Тоест, ние не бяхме сами.