Лорди в София: Повече шоу, по-малко музика

Лорди (Lordi) не са група от вчера, но мнозина разбраха, че съществуват едва през 2006, когато "Евровизия" стана тяхна и Финландия направи достойно домакинство на следващото издание на този кОнкурс. Маските, пироефектите, клоунадата като цяло, са тяхна емблема още от създаването им и всички, които очакваха нещо подобно на концерта в София, го получиха и останаха доволни.

След като информацията няколко пъти се променяше, все пак, в деня на шоуто, стана ясно, че италианците Брандън Ашли Енд Дъ Силвърбъгс ще се включат в подгряването за финландските "монстър" метъли. Включването им на сцената обаче стана почти два часа по-късно от предвиденото. За съжаление, и този път не минахме без дългичко забавяне, което превърна близо 1000 души публика в негодуваща тълпа. Завалелият дъдж също спомогна емоциите, още преди нещо да е започнало да се случва в "Христо Ботев", да ескалират в негативна посока.

И така - 20 без 10 часът! Пред нас вече вилнеят Брандън Ашли и шарената му шайка. Откровено лигава и безинтересна група. Прав беше съименникът, който заключи мъдро след тяхното изпълнение: "Ето така не трябва да се прави!". Твърде помпозно сценично поведение, липса на гласови данни и оригинални музикални идеи, с които да се изпъкне. Повече задни части на вокалиста в лицата ни, отколкото песни, с които да запомним групата му. Доста слабо начало, но веселбата едва сега започваше...

Фейтъл Смайл, за радост на всички, се оказаха друга ракия, а забиването им на живо - от доста по-високо ниво. Пак глем рок имидж, но пипнато и ненатрапващо се. Русият фронтмен Блейд размаха "перки" по сцената и демонстрира не само приятен, мощен глас, но и чувството си за самоирония. Ето така, според мен, трябва да се държиш на подобни концерти. Публиката, очевидно, е малко. Мнозинството от нея е дошло за хедлайнърите. Почти никой не е слушал музиката ти, не знае изобщо колко албума имаш и за какво, аджеба, се бориш. Е, какво от това?! Забиваш с хъс, присмиваш се на себе си, уведомяваш къде е щандът с мърчъндайз и на всеки две-три минути повтаряш "София!", за да не забравиш в кой град се намираш. Песните бяха предимно от последния албум на Фейтъл Смайл - "World Domination" (2008) - все пак онзи рус симпатяга, който споменах по-горе, за първи път пее с групата именно в него. Заигравките с феновете се оказаха сполучливи, а пък "S.O.B." прозвуча наистина уверено. Поклон (че ни издържахте) и благодарим (взаимно)!

След паузата, в която часът бе станал вече близо 22, дойде време за това, за което бяха дошли всички. Лорди обещаха 80 пироефекта, но макар и по-малко, зрелищата си заслужаваха и определено грабнаха вниманието към сцената. Влязохме в спектакъла доста бързо, а той се оказа дълъг и приятен. Час и 40 минути живяхме в света на уродливите финландски чудовища, които от време на време изглеждаха наистина плашещо. Като цяло обаче Лорди са безпомощни без всички тези бесилки, чукове, брадви, кукли, килограмите грим и тежките сценични костюми. Не, не твърдя, че свирят зле или че Мистър Лорди пее лошо. Не отричам, че песните им са приятни и че умеят да забавляват - и публиката, и себе си. НО, не може само цирк. Представих си същите тези парчета - "Who's Your Daddy?", "Man Skin Boots" или "Monster Monster", изпълнени от бандата, но без целия й спомагателен антураж. Скука - това е единственото, с което свързах подобен обрат на нещата... Но, както и да е - в София Лорди показаха всичките си маймунджилъци. В много от случаите се чувствах като зрител на "Улица Сезам", защото "пинизите" бяха откровено идиотски и глупави, но пък не липсваше и забава. Най-уважен стана актуалният диск "Deadache", а хората, сега приближили се по-смело до сцената, добре познаваха съдържанието му и отвръщаха с подскоци и възгласи на поредното изпълнение.

Огън, дим, конфети и скриване за бис, което (за радост!) не се забави излишно. Най-големите хитове на Лорди - "Would You Love А Monsterman?", "Devil Is А Loser" и "Hard Rock Hallelujah", прозвучаха не чак толкова епично, колкото очаквах, но сложиха достоен край на чудовищния спектакъл.

Загрята от огньовете пред сцената и уморена от проточването на началото, си тръгвам от концерта с противоречиви чувства. Сигурно ще се намерят мнозина да недоволстват срещу забраната за влизане в залата с фотоапарати и остри предмети, други пък сигурно все още са в шок, че за оригинална тениска на Лорди трябваше да се бръкнат за 50 лева... Кусури можем да открием още, наистина, но мисля, че не е необходимо. Видяхме ли, чухме ли Лорди на живо? Видяхме и чухме! Имаше ли какво още да получим от групата - не, раздаде се, както можа. Е, тогава - доволна, въпреки всичко.    Снимки от концерта на Лорди!