Снощният концерт на триото на Джо Семпъл (Joe Sample) и Ранди Крофърд (Randy Crawford) в зала 1 на НДК може да се оприличи на семейно бижу – не просто красиво и ценно, ами с допълнителна сантиментална и антикварна стойност – няма как да го купиш. Възможно е да го наследиш или пък да попадне у теб случайно, но стигне ли те, си благодарен и щастлив, че си успял да го докоснеш. Така и се случи на откриването на тазгодишното издание на "София Джаз Пик".
Хубавият светъл празник Благовещение беше идеалната дата за такъв лъчезарен, великолепен концерт. Шоуто продължи повече от два часа, които се изнизаха сладостно и напълно неусетно. Никому и за миг не хрумна да си погледне часовника. Така както не ти хрумва да гледаш стрелките, когато срещнеш стар приятел, когото не си виждал от години, а общуването помежду ви с небрежен замах заличи изминалото време.
Запомнила съм едно изказване на Джо Завинул, че може и да не е задължително, но е важно и силно препоръчително музикантите, свирещи заедно, да се харесват и разбират помежду си. Джо Семпъл, Стив Гад (Steve Gadd) - ударни и то какви!, Ник Семпъл (Nick Sample) – контрабас (син на Джо и живо доказателство на приказката за крушката и отдалечеността от дървото) и Ранди Крофърд – вокали, нагледно доказаха правотата на Завинул. Показаха също защо фразата "олдскуул" трябва да се произнася с почит и уважение. Това, че са от една кръвна група и се познават до последния геном, вливаше неповторим живец в изпипаните им изпълнения. А те - подчинени на абсолютната простота - никакви украси, усложнени акорди, тежки ритъм секции. Само груув и радост – класически блус и джаз.
Не беше концерт за краката, напротив – седиш удобно в креслото, размазваш се от кеф и единственото, което ти липса, е чаша кехлибарен бърбън с опушен аромат, добит от дълго отлежаване на правилното място.
Вече е нещо като норма музикантите да говорят между парчетата и да се закачат с публиката. На Джо Семпъл му се получава изключително естествено. Сладкодумник е и разказва много цветно за протяжните лета на Ню Орлийнс, за гроба на знаменитата вуду-магьосница Мари Лево, за детски щуротии, за тенор саксофонисти... и в музиката, и в думите му има нещо от приказната атмосфера на “Том Сойер”, на разказите на Капоти, Карсън Макалърс, Харпър Лий и останалите класици на американския Юг. Абе блус – много пипнат, много гъзарски, много елегантен, киснат в дъбови бъчви и отлежавал, smooth and gentle, ripe and mellow.
Така минаха достатъчно стари класики ("Street Life" - съвместен гигахит на Ранди с Дъ Крусейдърс, "Rio de Janeiro Blue", "At Last"), но и нови парчета ("Respect Yourself", "This Bitter Earth", "Angel"). Чуха се и дълги откоси акорди, по време на които и десетте пръста на Джо бяха заети от клавишите. Това обаче по-късно.
Не знам колко време се изниза само с Джо, Стив и Ник на сцената, преди да излезе Ранди, която хвана бика за рогата, отваряйки с "But Beautiful"... Такааааа, пиесата не е сложна, напротив - не изисква вокални маймунджулъци и демонстрация на техники и диапазон... Обаче "But Beautiful" не можеш да пееш на 20 или на 30. Това е парче за зряла певица. И то не за всяка. От "But Beautiful" кожата настръхва, оставаш без дъх, оставаш съблечен и оголен - само по рецепторите си за сладост и болка. "But Beautiful" е специалитет на късната Били Холидей. До снощи смятах, че е само неин... Ранди обаче с царствена лекота напомни, че върху големите парчета няма изключителни права и монопол, че вратата към тях не е заключена. Само големите певици притежават обаче ключа.
А Ранди е владетелка на ключовете: хубаво е да си чул как Нина Симон пее "Feeling Good", за да оцениш в пълнота варианта на Ранди, а нейната "No Regrets" (както се казва и целият им албум, съвместен с Джо Семпъл) май е най-добрата интерпретация на "Rien de Rien" на Пиаф. Покрай това Ранди е от певиците, които хем запълват голяма сцена, хем сякаш пеят на всеки поотделно.
Пеят му нещо много лично и ценно за него. Тихичко, леко, на ухо, с разтърсваща нежност. "Pure and simple" като в "Almaz", песента, която бе оставена за десерт и която отново ме остави без дъх.
Респект.
Коментари