Петер Тетгрен с Пейн в София: Shout, а не Shut Your Mouth!

Имало едно време бивше кино, превърнато в музикален клуб. Наричали го "Синята кутия" - никой не знае защо, но всички подозирали, че заради сините му стени и таван и сходството в името с друг един негов събрат по квадратура. Радвала се Кутията на голям интерес и всеки месец орди чернодрешковци, кланящи се на метъл религията, я посещавали за разнообразни концертни събития. Но имала от време на време и късмета да се пълни с невръстни дечица. Балеринки, които изнасяли напудрено-розовите си пеперудени продукции в нея. Хлапетата танцували ли, танцували, докато един ден... Лошите чернодрешковци не дошли и не ги накарали набързо да приключат с танците, песните и подскоците под ритъма на класически произведения...

В клуб "Blue Box" имаше концерт на Пейн (Pain) миналата вечер - 25 април. Същите онези Пейн, които гениалният метъл музикант, продуцент и най-вече фронтмен Петер Тетгрен ражда и отглежда като своето си "малко бебе". Затова и всичко гореописано не е случайно. Ще ми се още в началото на този репортаж да обясня на стотиците фенове, които прекараха по (повече от) два часа пред залата, каква бе причината този път да се случат такива неразбории. Детската балетна школа, на която е обещано времето в късния следобед на тази събота за представлението, както и пространството на единственото по-широко помещение в района, принудиха организаторите на концерта на Пейн - "Most Of Evil", да променят в последния момент графици и уговорки, за да може все пак шоуто да се състои. Едва ли вече на някого му се слушат оправдания за не-знам-си-кое-поред закъснение от този род, но все пак - чувствам се длъжна да го дам.

И все пак съм тук, за да разкажа какво се случи на концерта, а не преди и след него. Подгряващият състав бе само един. Кълн се справиха в общи линии с нелеката си задача. Тя обаче се затрудни от факта, че почти всички, които успяха да видят стегнатия им 30-минутен сет, бяха значително изнервени от чакане, продължило няколко пъти по 30 минути... Боян и двамата му колеги на фронта направиха добро представяне на парчетата, но стилът им по-скоро не допадна на агитките Пейн фенове. Публиката ги прие вяло и изчака търпеливо да се скрият от сцената, защото действителното начало на концерта бе дадено (чак) в 22 часа. Все пак не бива да пропускаме да отдадем заслуженото на нашите момчета - свириха с хъс, куфяха и, реално погледнато, направиха всичко по силите си да раздвижат навалицата. При други обстоятелства, сигурно ответната реакция щеше да бъде малко по-добра - поне за следващото подобно участие със сигурност им го пожелавам.

Хората вече са толкова уморени и наистина няма време за мотаене. Минути  за една бира и бързо посещение до тоалетната обаче има. Както и за разходка из фоайето и установяване, че "Blue Box" всъщност е доволно пълен. Около и малко над 700 души вече тръпнеха в очакване, когато появата на Петер Тетгрен ги накара да забравят предконцертните неволи от последните няколко часа.
"I’m Going In" и "добре сте дошли, приятели"! Пейн са истинска атракция на живо. Оставям настрана респекта, който излъчва "бат Пешо" - към феновете и колегите си, и се съсредоточавам върху енергичното сценично поведение на всички музиканти, умелото съчетание на внушенията от музиката и визуалната им интерпретация, показана върху две видеостени, дружелюбното държание и искреността при размяната на погледи, реплики и усмивки с близкостоящата публика.

Пореден концерт със супер сетлист - пътуване от гара "Zombie Slam" и "Suicide Machine" до станция "Dancing With The Dead" през туристическата атракция "Just Hate Me" и финалните за тази стандартна обиколка "It’s Only Them" и "On And On". Адекватна и дори разпалена публика, която е наясно, че няма да слуша брутален дет метъл ала Хипокриси, Блъдбат или нещо подобно, запълнило достойната дискография на композитора Тетгрен. Със задоволство установявам, че тази вечер в "Blue Box" са е събрала изключително разнородна фенска маса, която може да се държи и весели като едно цяло, в рамките на няколко часа, единствено заради силата на музиката и експеримента, наречен лаконично Пейн.

И пак същото чувство - че току-що е почнал концертът, а вече трябва да свършва. ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН бис обаче - "Follow Me", "Same Old Song" и "Shut Your Mouth". Хитове! Пък на който не му харесва - нека подскочи два пъти! Танци-манци, метъли, рокери, алтърнатив маниаци, Тетгрен-влюбени-девойки, фенове на Найтуиш, скинове, скейтъри, неометъли... Всички викахме, тропахме, искахме и втори бис. И го получихме, супер тематично - "Bye/Die".

Е, стига толкова. Няма неразбрали, абсолютно сигурна съм - Пейн са страхотни на живо. Много енергични, може би леко поуморени, но със старание да не го показват и да не даде отражение. Смазващ концерт, от който трябва да останат само добри спомени. Или поне на мен ми се струва, че не би трябвало да има място за други...

Снимки от концерта на Pain! Интервю с Петер Тетгрен, дадено минути преди излизането на Пейн на сцената на софийския клуб Blue Box.