Своеобразно световно първенство по транс, домакини на което бяха българските фенове, се разигра в София в малките часове на 7 ноември.
Фенове от различни краища на страната, любители на две основни съвременни направления в транс музиката, се разделиха на два лагера като в навечерието на голяма военна битка. Сражението обаче бе със звуци.
Фери Корстен (Ferry Corsten), един от най–популярната в световните класации холандска школа, редом с DJ Тиесто (DJ Tiesto) и Армин ван Бюрен (Armin Van Buuren), бе гост в клуб "Ялта".
В парти център "4 км" пък зад пулта застана Атмос (Atmos), лидер на шведския отбор, който се наложи през последните години по оупън еър фестивалите с по–некомерсиалното и стабилно авторко звучене. С него бе и колегата му и собственик на лейбъла "Digital Records" - Петер Диджитъл (Peter Digital).
Това бе сблъсък и на културите на два типа музикални любители у нас. Едните - млади хора, които харесват наложили се по радиата хитове в съчетание с емоцията да ги чуят на живо. Те си бяха купили предварително пропуски за Фери Корстен. Знаеха точно какво конкретно искат да чуят. И независимо дали самият сет на диджея е сполучлив (като Тиесто на морето) или не (като Пол ван Дайк в столичния Зимен дворец през пролетта), са неизменно доволни накрая.
Другите - с по–задълбочен и датиращ отдавна интерес към електронното звучене. Те могат да бъдат видяни лятото не на "Cacao Beach", а с палатки в планината на еко-електронно парти. Доста от тях се познават добре. Между тях има не един и двама артисти. Те очакват неочакваното... всеки път... авторска музика, лайв сетове, арт украси, пърформанси. За последното отново всички бяха поставени „на колене” (някои фотографи и фенове дори буквално) от неземните Nari Inri Magaria. Нестинаркият колектив от двайсет и първи век отново, както и през пролетта на партито на Вибрасфир (Vibrasphere), поднесе невероятен спектакъл. Този път освен огнени факли, представиха и въздушна балетна акробатика в съчетание с индийска оригинална музика на живо.
Това се случи между подсъзнателно възнасящия лайв на „Дишам” (страничен несамостоятелен проект на Климент) и начеващия Атмос около два часа след полунощ.
По това време в "Ялта" започваше Корстен. Там основните спонсори - "Марлборо", привлякоха доста внимание с „хода на Ферарито”: последен модел от легендарнта марка автомобили, разбира се, в червено, бе паркиран пред заведенето до подлеза на Ректората. Всички посетители можеха при закупуване на пакет цигари да спечелят десетминутна разходка с „асфалтовия самолет”. Отвреме-навреме някой усмихнат клабър излизаше бавно–бавно и се качваше на предната седалка до шофьора пред многобройните камери преди да се включи в нощното движение.
Разни хора, разни идеали! Едно ферари с цвят червен - за всички, които го пожелаха.
Но не толкова различни изглеждаха двете картинки като звук. Холандецът във „Ферарито на родните клубове” се съобрази отчасти с хаус уклона на мястото, а четири километра по–нагоре по бул. "Цариградското шосе" (на една минута с ферари) двама шведски център – нападатели, Атмос и след него Петер Диджитъл, редуваха транс припукванията (вечната "Keine Aber Doctor") с минималистично хаус темпо (Тимо Маас например).
Посетителите нямаха нищо против.
Хора и диджеи се бяха свързали в скачени съдове, които си подаваха взаимно емоционален заряд като порив.
А след насрещната реакция - и като като задоволство.
Коментари