Сандер Клайненберг разклати Ялта! Невъздържана радост

Столичният клуб "Ялта". Срещу Университета.

Още е там, но готов като че ли да литне нагоре навръх Деня на влюбените.

Очакваме Сандер Клайненберг (Sander Kleinenberg) да пристигне и стопли в студената февруарска нощ.

Качествено очакване. Хуан Алварес на пулта и обичайните танцьорки отпред, амбицирани като че ли малко повече от обикновено ... поне доколкото може да се види през стелещата се мъгла, резултат на масираната разпродажба на цигари в заведението. На моменти на втория етаж "рекламните" момичета, предлагащи тютюневите изделия, са повече от посетителите.

Към два часа след полунощ (обичайното вече време за начало на хедлайнъра на вечерта) хаус светилото от Холандия се появява със странна шапка като за плажа. „Неглижарят” застава край мургавия си български колега и се стреми да попие местната атмосфера и стил.

Алварес  задава кукичка  „no good (for me)”.  Аквариумът с млади рибки отдолу надушва качествена храна, макар непозната и ето: човекът отгоре им разкрива истината като отпуска цялата сила и дължина на култовия семпъл на Продиджи. Рибките пърхат с хриле.

Сандер е впечатлен като че ли от родните умения или просто се отпуска по течението на тукашното речно корито -   така или иначе продължава играта със семплите, само че определено със свой почерк – вокали във всяко парче.

Танцьорките са си поделили властта. Едната залага на агресивни криви с корема, а другата го раздава начална учителка по очила, плажни шорти и жартиери на контролно по математика. Заредена е вечната Дона Съмър – "I Feel Love".

Постепенно се разбира защо на госта не му пука как е облечен, защо - макар че е от Холандия, не се съобразява с популярния там транс или пък защо при толкова години на сцената не смята за нужно често да издава албуми, за да е все така канен да пуска.

Между другото той е тук по повод задаващия се негов най–нов, още неизлязъл албум - "This Is Sander Kleinenberg" 2. Представя го. Но за разлика от ШарамSharam (), който преди три месеца бе осенил страхотния си сет от начало до края с популярната си по радиата върволица от Дивия запад (албума "Get Wild"), Клайненберг прави разнороден сет, който звучи различно в началото, средата и края като тук – там неусетно, вкарва в ритъма след втория си час и по някоя от новинките. Именцата им още са тайна. Но се усеща, когато се заредят повече от едно от тях - разцъфващи за минути цветя.

Макар да не танцува зад пулта, гостът не се свени да заглежда тукашните моми (доколкото има останали още такива). През гората от стенещи души, подчинени изцяло на порива на разбудените напълно тела, съзирам надписи по краката на денсгърлите горе. Дали не ми се привижда или това на всеки километър от стройните им нозе са думи, изписани с червило. Я: lolly pop, baby gun, dance chick - май е червен фулмастер...  fuck the DJ – охо, виж ти!

Ех, "Ялта". Стигам до тоалетните и не знам коя за кого е. От всяка излизат и влизат и мъже, и жени. Честит Свети Валентин!

Отатък, Сандер Клайненберг отбелязва началото на третия си час на котлона с леко загатнати Депеш Мод (Depeche Моde) преди да изпадне в доизкривяване на хаус бийтовете и реверберации в стил Джон Акуавива.