Постапокалиптичен четвърти ден на Exit 2010.
Драстично по–малко хора от предишните дни, по-тих звук и пусти сцени... На няколко екрана, разхвърляни из крепостта, тълпи се бяха събрали и мълчаливо следяха скучния финал на Световното първенство по футбол между Холандия и Испания. След кратка еуфория за новия световен шампион, фестивалът се пораздвижи, макар умората да си личеше у всички.
На четиридневното фестивално изречение следваше да се постави точка, но най–големите на вечерта - Кемикъл Брадърс (The Chemical Brothers), всъщност поставиха удивителна за край. За тях сцената се преустройваше 40 минути, като беше изкаран космическият им пулт, от който химичните братя контролираха близо два часа най–голямата сцена на фестивала.
Те започнаха с един от най–големите си хитове, спечелилото "Грами" ("Grammy") парче –"Galvanize". Следваха и други популярни тракове, държащи братята на върха на електрониката толкова години- "Hey Boy, Hey Girl", "Rockin' Beats", "Star Guitar", както и чисто новото им парче - "Another World", част от материала в горещия им диск - "Further". Невероятно светлинно шоу - съвсем в техен стил, съпровождаше всяко тяхно изпълнение и като цяло може да се каже, че Тим Роулъндс и Ед Саймънс (на снимката) бяха най–добрите на главната сцена тази година.
Четвъртият ден на Денс арената бе поверен в ръцете на дебютанти, импровизатори и новатори, да не кажа аматьори... От 11 часа например станахме свидетели на русата диджейка от Холандия - Wanna Be A Star, която също си беше объркала сцената. Тя пускаше странен пънк рок и електро, като често се качваше върху пулта, взимаше микрофона, пееше, вдигаше си полата и питаше публиката забавлява ли се... Накрая дори ни предупреди, че ще изпее дебютното си парче и наистина го направи, въргаляйки се по сцената, повличайки грамофони, микрофони и де що имаше техника след себе си. Текстът на парчето е за много секс, наркотици, пиене и парти, на които тя не можела да устои и ако някой й пречел, да се маха... Следващият- DJ Mehdi, едвам се пребори за микрофона. Той не успя да впечатли никого - монотонен.
След него неочаквани 40 минути мъртва и тъмна сцена заради закъснението на британците Crystal Castles. Тяхното живо изпълнение беше приветствано от сънародниците им на фестивала, но на останалите, както и на мен, им се стори, че вокалистката крещи неразбираемо и по един и същ начин на всички възможни парчета, независимо от смяната на саунда. Сетне се пуснаха диджеи, на които за първи път чувах имената - Busy P и SebastiAn.
По традиция последният ден на тази сцена винаги са пускали артисти с тежък саунд, като например Карл Кокс (Carl Cox) миналата година. Сега традицията не е това, което беше... Заря за завършек също нямаше!
Като отражение на Световното първенство по футбол из целия Нови Сад бяха плъзнали пластмасови червени вувузели, които обаче не можаха да се превърнат в търговски удар така, както в далечна Африка.
Дали Exit 2010 бе засегнат от световната финансова криза, не може да се каже със сигурност... Няколко неща обаче са факт. Очевидното окастряне в бюджета за звезди, по-ниско ниво на еуфория, по-малко посетители... Дори и така "редактиран" обаче, новосадският фестивал е доста напред от всичко, което се прави в България.
Остава да се надяваме, че това интересно събитие в бъдеще няма да разчита на инерцията на предишни години, а ще намери нов оригинален подход към жадния за приключения европеец. Упс, за малко да кажа британец...
А ние започваме да мислим за вкъщи.
Където ни очаква духът на Бургас...
113 снимки от "Exit" 2010 - в рубриката ни "Галерия".
Коментари