Atlantic Records пуска “Vice Verses”, осмият студиен албум на мулти-платинената рок група Switchfoot. По-голямата част от диска е записана с продуцента Neal Avron (Weezer, Linkin Park), в студиото на бандата в родния им град Сан Диего (Калифорния). Изпълнителен продуцент е Mike Elizondo (Eminem, Regina Spektor), който е продуцирал наградения с Grammy албум на Switchfoot – “Hello Hurricane”, издаден през 2009-та година и дебютирал в класацията Billboard 200 под #13, включващ хитовете “The Sound (John M. Perkins’ Blues)” и “Mess of Me”.
’Vice Verses’ е албум за напрежението и спокойствието. Това е опит да се опишат противоположностите в човешките преживявания: слънцето и сянката, добрите и лошите настроения, смехът и болката, надеждата и страхът, съмненията и вярата”, казва вокалистът Jon Foreman и добавя: „Живеейки с напрежението, се разкъсваме, дърпани от всички страни. Музиката в ‘Vice Verses’ е за душата и се опитва да стигне до сърцевината на човешките преживявания – живеем с напрежението и го превръщаме в песен”.
“Vice Verses” е плод на труда на една група, която е толкова неспокойна, че посвещава цяла песен – “Restless” – на това състояние. Това е онова безпокойство, онова нежелание да избереш бягащата пътека пред триатлона, което подклажда устрема на групата в търсенето на нови измерения в музиката и в писането на непоколебимо искрените текстове на Jon Foreman. Покачването на напрежението може да се долови още в първите акорди на откриващото парче – “Afterlife”. Тази песен заедно с “The War Inside” са с още по-дързък подход от този в албума “Hello Hurricane”, но като цяло “Vice Verses” е по-еклектична колекция от песни, различавайки се от своя предшественик с включването на тихи и красиви парчета като “Souvenirs” и “Vice Verses”. Switchfoot не се задоволяват просто да опишат ярките противоречия, които откриват в самите себе си или в обкръжаващата ги култура. Вдъхновяващият пилотен сингъл – “Dark Horses” – показва пределно ясно, че ние сме сътворени да се извисим и опълчим срещу мрака. Тази тема е описана и в последната статия на Foreman за Huffington Post: „Изкуството идва в следствие на един странен вид болка. Когато стомахът ми се свива, това обикновено ме учи на много повече от това, което удобството би могло някога да ми даде. Длетото на скулптора дълбае солидния материал, за да даде живот на нещо ново. По същия начин и ние непрестанно се борим със света, за да се роди нещо друго от това. Преобразяваме миналото и настоящето, за да създадем бъдещето – последователно, с всяка глътка въздух.”
Коментари