Изкуството на концептуалния албум, развито и шлифовано с музиката на Алън Парсънс Проджект (The Alan Parsons Project) в 10-те албума, издадени в периода 1976 – 1987 година (всички с изключение на един от лейбъла Arista Records), отбелязва 35 години от излизането на емблематичния „I Robot” с юбилейното издание „I Robot: Legacy Edition (35th Anniversary)”. Двойният албум излезе от Arista/Legacy. У нас албумът се издава от Вирджиния Рекърдс/Sony Music.
Първият CD от юбилейното издание е дигитално ремастерирана версия на оргиналния албум „I Robot” (първият албум на Arista с мултиплатинени продажби по целия свят). Вторият CD съдържа 14 песни от архивите на Sony Music включително и 9 неиздавани записи на The Alan Parsons Project до момента.
Премиерата идва в разгара на турнето на Алан Парсънс с концертния му проект „Alan Parsons Live Project”, което включва и шоу в София на 28 септември.
Цялата продукция по ремастерирането на „I Robot: Legacy Edition (35th Anniversary)” е ръководена лично от Алан Парсънс и Сали Улфсън, дъщеря на композитора, певец, музикант и мениджър – покойният Ерик Улфсън (1945-2009). Книжката в албума е 20 страници и съдържа специално есе от Алан Парсънс, текстове на всички песни, непубликувани снимки и други възпоменателни материали.
„I Robot: Legacy Edition (35th Anniversary)” е само прелюдия към планираното за началото на 2014-та година пълно колекционерско издание „The Alan Parsons Project Complete Album Collection”.
„The Alan Parsons Project Complete Album Collection” ще се състои от 11 СD и ще съдържа всички десет албума на The Alan Parsons Project, включително и дебютният проект от 1976 година – „Tales of Mystery and Imagination: Edgar Allan Poe” (20th Century/Mercury/Universal).
Единадесетият CD е „The Sicilian Defence”, първоначално планиран от компанията Arista за четвъртия официален албум на формацията в периода 1979-80г., но финално никога неиздаден. Публиката за първи път ще има шанса да чуе албума „The Sicilian Defence” в предстоящото издаване на пълната колекция.
Алан Парсънс и Ерик Улфсън се срещат в средата на 70-те години в Аби Роуд Студиос в Лондон, където Парсънс работи като звуков инженер и продуцент. В края на 60-те години, той е асистент-инжинер при записите на албума на Бийтълс „Let It Be” в Аби Роуд. Парсънс е номиниран за „Грами” за работата си като продуцент на култовия албум на Pink Floyd – „The Dark Side of the Moon”.
Улфсън по това време е талантлив композитор в Глазгоу, който е забелязан от мениджъра на "Ролинг Стоунс" - Андрю Олдам. Олдам кани Улфсън в Лондон и според „легендата” го затваря сам в една стая с пиано и му казва, че няма да излезе оттам, докато не напише песен за всеки един изпълнител, който е в тогавашния Топ 10 на британския сингъл чарт. Ерик Улфсън прави точно това и малко по-късно идват някои от най-големите хитове на Marianne Faithfull, The Tremeloes, Marmalade и много други. Ерик Улфсън е основен композитор и текстописец (много често кийбордист и основен вокал) в албумите на Тhe Alan Parsons Project, както и мениджър на формацията. След края на Тhe Alan Parsons Project, Ерик Улфсън започва да пише музика за театрални пиеси и мюзикъли.
През 1976 година излиза дебютният албум на Тhe Alan Parsons Project - Tales of Mystery and Imagination: Edgar Allan Poe”- вдъхновен от творбите на Едгар Алън По. Успехът на албума привлича вниманието на шефа на Arista – Клайв Дейвис – човекът, който стои зад голяма част от кариерите на най-големите имена в шоу бизнеса, включително откривател и дългогодишен продуцент на покойната икона Уитни Хюстън.
След творчеството на По, Улфсън и Парсънс са привлечени от идеите на писателя фантаст: великият Айзък Азимов. Вдъхновението е книгата „Аз, роботът”, сборник с фантастични разкази, издаден през 1950 год. Тъй като името на книгата е обект на авторско право от страна на филмова компания, двамата музиканти премахват запетаята от заглавието на предстоящия си албум. Независимо от това, Азимов насърчава концепцията на двамата музиканти и поддържа лична кореспонденция с тях. В юбилейното издание на албума Алън Парсънс пише: „Размисли върху някои страни на развитието ни като човешки същества.. Различни аспекти на ВЪПРОСА дали, ние хората, можем да бъдем предварително програмирани или не, и до колко е опасно неконтролираното развитие на изкуствения интелект?”.
В „I Robot”, Тhe Alan Parsons Project канят различни гост вокалисти - Lenny Zakatek от Gonzalez (в “I Wouldn’t Want To Be Like You”); Jaki Whitren (в “Some Other Time”); Allan Clarke от The Hollies (в “Breakdown”); Dave Townsend (в “Don’t Let It Show”); Steve Harley от Cockney Rebel (в “The Voice”) и т.н.
Музикантите, които участват в записите на I Robot, са членовете на рок групата Pilot - Ian Bairnson (китари), David Paton (бас китара) и Stuart Tosh (барабани), които стават част от състава на Тhe Alan Parsons Project. В албума присъстват и редица технически инвенции за времето си като портативният синтезатор EMS Synthi-A (който може да бъде чут в Dark Side Of The Moon), портативен електронен орган, аналогов клавирен инструмент, наречен „Projectron” (предшественик на дигиталните кийборди от 80-те години) и много други.
Бонус песните във втория диск от юбилейното издание „I Robot: Legacy Edition (35th Anniversary)” включват и някои екзотични предложения като френскоезичната версия “Boules (I Robot Experiment)”, първоначалната демо версия на “Breakdown” с по-бавни китарни рифове, както и суров микс на „I Wouldn’t Want To Be Like You”, преди да бъдат добавени експлозивните китарни сола на Ian Bairnson. Друг суров микс – на “Day After Day”. И накрая, “The Naked Robot”, 10-минутна смесица от стейдж миксове на инструментални откъси от албума.
Коментари