Новият втори самостоятелен албум на Роберто Фонсека е факт, нарича се Аkokan (от йоруба „сърце”) и е страхотен! Този проект е още по-задълбочен и много по-личен от първия му международно разпространен албум Zamazu. За Роберто бе много важно да се наложи като самостоятелен артист със собствен стил, а не като пианиста на великолепния Ибрахим Ферер. Тази еманципация той постигна с албума Zamazu и последвалите го множество концертни изяви по целия свят. Неговата композиция Llego Cachaito стана част от саундтрака на филма Наncock с участието на Уил Смит на Колумбия Пикчърс, а пиесата му Latin In Marciac се превърна в химн на известния международен фестивал.
Имайки всичко това зад гърба си днес Роберто може да се отпусне и да покаже себе си в Akokan. В търсене на ефекта на лайв изпълнението Роберто и неговата група записват на един дъх 13 пиеси в легендарното кубинско студио Егрем. Групата му е жива и съставена от невероятни музиканти - споменаването само на саксофониста Хавиер Салба е достатъчно, свирят от 12 години заедно и се разбират само с поглед, така че постигането на горното не е никак трудно. Освен това по време на турнетата, съпътстващи представянето на Zamazu, се раждат и парчетата от настоящия албум, като Роберто обича дори често да ги свири пред публика, вписвайки ги сред репертоара от Zamazu. Новите пиеси представят по-ярко личността на Роберто Фонсека, защото са по-дълбоко емоционално свързани с израстването му като човек – например, популярната кубинска приспивна песен Drume negrita, която тук звучи по един съвършено нов начин - саксофонът се вие, люлеейки мелодията, а пианото нежно и лирично отнася в света на сънищата или Como en las peliculas, която напомня екстатичната красота от последните кадри с монтираните целувки от “ Ново кино Парадизо” на Джузепе Торнаторе. Дискът е посветен на наскоро починалата майка на пианиста и е красиво рамкиран - започва с гласа на майка му и завършва с неговия вик съм небето.
Освен това специално за нас българите има една композиция в 7/8, която не може да не ни накара да трепнем – това е пиесата Bulgarian, вдъхновена от българския фолклор и култура, и впечатленията на Роберто от България. Тук Хавиер Салба влиза в кожата на кларнетист от Балканите и свири неузнаваемо, а Роберто заявява, че идвайки от Карибите “не е предполагал, че в страна като България ще има още много какво да научи!”
В албума има още пиеси, които разкриват колко лиричен и романтичен човек е Роберто – това е видно в копозициите Lo que me hace vivir или La flor que no se cuide,. Естествено не липсва и купонджийското настроение в албума – фънки парчетата – El ritmo de tus hombros или Lento y despacio. В записите Роберто е поканил и двама изпълнители, които имат силно емоционално въздействие върху него – вокалът от Кабо Верде, родената в Куба Майра Андраде в Siete Potencias и певецът и китарист Раул Мидон, чието изпълние на Everyone Deserves a Second Chance e способно да разплаче дори коравосърдечните слушатели.
Akokan е много по-пианистичен в сравнение с предходния албум и е истинско удоволствие за сетивата. Gracias Roberto!
Коментари