Uno, due, tre.
Ok, grazie! Подранилите за концерта на Алборан трио (Alboran trio) в "Sofia live Club" снощи, под вещата и безценна подкрепа и организация на "Дюкян Меломан", успяха да хванат музикантите насред част от репетицията и настройването на инструментите.След което оставащите 30 минути бяха запълнени от един джазов Род Стюарт, докато на екрана се стелеха малки, квадратни пикселчета, меланхолично напомнящи за отминалата зима.
Не след дълго, на вашия верен разказвач му се наложи да напусне удобната си ложа, която за съжаление бе резервирана от двама господа, единият от които рече: „Много пуши”, имайки предвид фасовете в пепелника, които прилежно им бе завещал „натрапникът”. Така че послушно се преместих на празния бар, далеч от светското общество (сред което се открояваше маестро Живко Петров), където можеше спокойно да ce пуши, колкото дробовете ти държат. Сетне се преместих на едно дървено столче, буквално на метър, два от сцената.
И след всичкото това препускане, концертът най-сетне започна. На сцената излязоха Паоло Палиага – пиано; Дино Контенти – контрабас; и барабани – Матиа Барбиери.
Палиага вдъхновено даде начало на една топла мелодия, а с много страст го последваха Контенти и Барбиери. За втората пиеса, светлината стана жълто-червена, а на екрана се появи снимка на кървавочервен залез зад хълм, покрит със силуетите на няколко дръвчета. Това несъмнено бе и визуалната илюстрация на емоциите, които италианците прекрасно предаваха. Атмосфера на прохладна привечер. Контенти изкара превъзходно соло, а самата музикална текстура на триото, сякаш бе предназначена за хора с много фин усет към човешкото. Тя сякаш улавяше един миг, който трае повече от вечност. Поетично разтегляне на усещането за време и пространство.
"Благодарим ви много. Добър вечер, buona sera! За нас това е втори път, когато свирим в София. За нас винаги е удоволствие, тъй като имате най-добрите условия за едно трио. Първият път свирихме в зала "България". А сега - тук. Един от най-добрите клубове в Европа! Сменихме нашия барабанист и за нас е удоволствие да свирим с Матиа Барбиери сега. На контрабас е „старият” Дино Контенти, а на пиано винаги - Паоло Палиага. Сега ще ви представим "Autumn Mist”, вдъхновено обясни Палиага.
Следващата пиеса започна със силно въведение на Барбиери. Сетне това начало бе вдигнато от пианото и контрабаса, досущ като есенна мъгла, зад която се крият лъчите на изстиналото слънце.
Солово изпълнение на Контенти - фънки, сякаш бас китаристът на Куул Енд Дъ Генг (Kool & THe Gang) се беше вселил в него. Нататък съспенсът преля в мелодия - лека, като пролетен дъжд, но ранима като разбито сърце. Контенти засвири на своя инструмент с лък и звученето мигом доби друга величина. По-дълбока. Сякаш настъпи кулминацията на една емоционално нестабилна душа. Като саундтрак към някой черно-бял, южноевропейски филм, в който героинята най-сетне научава цялата истина за миналото на мъжа си.
Палиага наистина заслужено е получил сравнението си с безсмъртния Кийт Джарет. Гостът го доказа с изкусното си свирене. Докато явно духът му бе в екстаз, клавишите послушно препускаха, а тяхното отражение ясно се виждаше в полирания капак.
Изключително динамичното въведение на Барбиери даде начало на следващата пиеса, все тъй успешно потапяща слушателя в облак от отдавна забравени спомени, но такива - изпълнени със сладка носталгия по-скоро, отколкото болезнени преживявания.
Палиага отново взе микрофона: "Когато свиря, забравям да говоря, може би така е по-добре. Сега за вас - една нова композиция, наречена "Alize". Това е вятърът, който от Европа отива към Южна Америка.”
Музиката на формацията действа като магическа смес от късна есен и ранна пролет, от здрач и изгрев. Сякаш ако тези природни феномени могат да се прелеят, то ще се получи именно звученето на Алборан трио. Житейски мелодии, които небрежно се въртят около определени моменти от всекидневието. Възрастен мъж, който бърза да хване своя автобус, но тъй като го изпуска, решава да се поразходи няколко пресечки по-надолу до следващата спирка, когато случайно се натъква на стара любов от училищните си години. Двамата сядат да изпият по кафе, като не след дълго се потапят в красива забрава по своето детство.
Ето за такава носталгия става въпрос. За подобни настроения и едни по-специални следобеди, които никой никога не помни, но които ни напомнят, че сме все още живи.
"Много важно е да благодаря на двама души. На Явор и неговата жена Маргарита. Те бяха много мили с нас и точно заради това ще дойдем и следващия път", призна Палиага.
Buona notte!
Триото излезe за бис, след като концертът свърши. Това, което остана, бе именно настроението, предадено от музикантите на публиката. Едно деликатно вглеждане в тъканта, от която е съставена човешката душа. Изпълнена с копнеж усмивка на любимия, която винаги ти липсва, след като сте се разделили.
Един зрял поглед върху нещата, но такива, каквито са в най-чистата си форма – крехки и несигурни.
След това човек забравя, за да продължи напред.
Arrivederci!