Ана Моура излезе на сцената в зала "България" с походка на кралица и обсипана с паети рокля, която стигаше до земята. Съпроводена от три акустични китари: басова, испанска (тоест стандартна) и португалска (малка, с кръгло тяло и по-висок звук), тя запя с толкова завладяващ глас, че от балконите до първия ред всички затаиха дъх. Драматичните мелодии на фадото и топлият, земен и някак тежък глас на Ана властваха над залата около час и половина.
В паузите между песните певицата ни превеждаше текстовете и разказваше за традиционния португалски стил. Улисани в красотите на фадото, повечето почитатели на Ана Моура силно се изненадаха от края на концерта - като разомагьосани те се опомниха по седалките си, установиха, че в реалността, в която се намират, сцената се е опразнила и бързо си изпросиха бис, в който и публиката пя.