Събитието в столичната зала "България" снощи беше изповед на нежни клавиши, на грациозно чело, на пулсиращи барабани. Времето и пространството загубиха магнетизма си. Някак неусетно вселената се капсулира: представляваше цялата палитра от звуци, там, в камерната зала. Светът започна да се строи наново. Този път по-нежен, по-мек, по-мил. Мислите се рееха във въздуха, носени от звуците. Душите започнаха пътуване. Пътуване към себе си. Водени от пръстите на Василис Цаброполус, Аня Лехнер и У.Т. Ганди.
Има музика, която те зарежда с енергия, има музика, с която разпускаш, има музика, която пее за болките ти. Съществува и музика, макар и рядко, в която, веднъж надникнал, изживяваш катарзис. Триото е намерило точно това звучене. Акордите на съзерцанието, на спокойното утро, на фееричния залез. Музиката им не цели да те раздвижи, а напротив – да те накара да погледнеш някъде дълбоко в себе си, да докоснеш собствените си струни, да намериш покоя си.
Стоях в залата, напълно забравила за всичко около мен. Кожата ми попиваше звуците, а всеки мускул се отпускаше, сякаш освободен от задължението си да бди над мен. Почти безтегловно се сливах с всеки тон. Омиротворена. В унес усещах как шепата хора в залата изпадаха в подобно състояние. Думите ставаха все по-ненужни и в подсъзнанието ми се заизлива блаженен покой.
Като дъжд, като сутрешно слънце, като усмивка, музиката се завихряше около мен и ме пренасяше някъде много далеч. Уютно настанена сред пиано, чело и барабани, усещах романтиката на звука. А барабаните, учудващо дори и за самия инструмент, звучаха меко и гальовно. Василис Цаброполус караше клавишите да обсипват нощта с нежност. Аня Лехнер изваждаше от челото най-кадифените звуци и унасяше душите в спокен танц. Дишането ми се беше синхронизирало с музиката и всяка нота вливаше струя кислород в тялото ми.
"Promenade", "Melos", "Vocalise", а за край - "Gift Оf Dreams". Инструменталите релаксираха всичко и всички.
Телата се пълнеха с мечти, с емоции, със спомени. С любов, която вибрираше в синхрон с унасящи звуци. Нирвана. Категорично блаженство. Няколко акорда, изсвирени с любов, могат да завладеят тоатално сетивата.
От музикантите струеше същото блаженство, което се разливаше изпод пръстите им, което се вливаше с музиката им в публиката.
... Излязох от залата притихнала. В очакване. Светът да стане по-нежен, по-мил, по-грациозен. Дори и улиците се разтваряха да мина. А гаснещото слънце беше намагнетизирало небето.
Магията остана в мен. И когато музикантите се върнат пак тук, заповядайте да изживеем следващия катарзис заедно.