За жалост, Дживан Гаспарян свири твърде малко снощи и като че въобще не бе предвиден като главно действащо лице. Главни действащи лица не бяха и невероятното оперно мецосопрано Анна Майлян, Теодосий Спасов или двете гласовити сестри Ануш и Инга Аршакян, които вилняха в народни носии из залата. Още по-малко пък пианистът Армен Мартиросян.
Главни действащи лица не бяха дори многобройните арменски фамилии, изпълнили до пръсване залата.
За наша (меломанска, аполитична) жалост основни (без)действащи лица бяха двамата президенти, гостуващи на концерта, и тяхната многочислена охрана, издокарана в традиционните костюми, черни очила и кабели, излизащи от ушите. В зала "България" сякаш имаше партиен конгрес, а не концерт на един от най-известните арменски музиканти.
За наша утеха самият Дживан Гаспарян не изглеждаше притиснат от петнайсетте минути, които му бяха отредени. В тях той спокойно и усмихнато разля задушаващо сладките звуци на арменски дудук над публиката (многобройните арменски кланове целокупно се просълзиха), изпя една също толкова блага народна песен и поимпровизира с Теодосий Спасов.
Безметежността, която се стелеше наоколо му, накара публиката за четвърт час да забрави ситуацията, в която се намираше - тържественост, президенти, тайни агенти и черни коли със сини лампи се изпариха от главите ни под въздействието на най-магическия дудукар.
Остатъкът от програмата също си го биваше - Теодосий Спасов изигра някакъв необясним скеч, който шокира костюмите и черните очила и докара публиката до сподавен хилеж, Анна Майлян, която откри концерта, омагьоса публиката по вещерски - невероятно красивите й изпълнения на арменски народни песни носеха нещо смътно зловещо и свръхестествено, нещо което всички усетиха, но никой не би могъл да обясни.
Сестрите Аршакян, напротив, макар да се бяха облекли в приказни носии, представиха едни почти поп репертоар. Танци, ритмуване с крака и сериозно взаимодействие с публиката успяха да развеселят зала "България" въпреки затегнатата охрана и още по-затегната програма.
Ануш и Инга изпяха и своя невъобразимо гласовита версия на Ерген Дедо, в не особено ръченичест ритъм, съпроводени от Армен Мартиросян. Двете закриха концерта с импровизация, която, макар и на арменски, силно напомняше на "Lady Marmalade".
Всичко това щеше да е толкова прекрасно, колкото може да бъде само арменската музика, стига да не беше толкова тържествено и толкова "по повод официалното посещение на президента на Република Армения - Серж Саркисян".