Преди време имаше една реклама, в която понятия като “истинска игра”, “истински екип”, “истински приятели” и пр. се визуализираха с конкретни образи.

Музиката на духов оркестър Карандила спокойно би могла да означи “истинска музика”, а също “истинска импровизация, истински бенд, истински виртуози”. Всеки, който присъства на свирнята им в СХГ снощи, ще се съгласи.

Както при повечето хубави неща програмата започна от десерта – т.е. Карандила джуниър. Децата, които Ангел Тичалиев учи със собствени средства в къщата си в сливенското гето “Надежда”.

Под деца-музиканти тук не бива да се разбира – свити, стреснати и вдървени вундеркинди. Децата се справяха недетски, направо нечовешки добре с инструментите. Бяха артистични, нахъсани и готини. Бяха истински.

След тях на сцената застъпи същинският оркестър Карандила. Достатъчно е да сте чули и едно тяхно парче, и сте наясно, че подобен оркестър би стоял адекватно на всяка световна сцена.

Нито теснотията, нито жегата и липсата на кислород в претъпканата градска галерия попречиха на пачангата – малко нелепо понятие, когато говорим за българска група, но горе-долу предава емоцията. Карандила минаха през целия диапазон от духов оркестър до брас бенд и виртуозно смесваха локално с глобално, фолклор и джаз, маане и груув.

Маестро Тичалиев "дирижираше парада" с патриаршеското достойнство и пестеливи движения на Голям бос.

Вероятно след някоя и друга година ще се редим на опашки за концертите, които Карандила ще правят у нас в почивките от международните си гастроли.

Ако не сега, като станат на по 70-80 години, ще ги открие тогавашният Рай Куудър и светът ще се диви колко истински и съхранени са те и каква жива, богата, бликаща от всяка пора музика правят. 

Тогава ще разказваме на внуците си как сме ги гледали на ръка разстояние.