Китарният витруоз се представи с Джеф Бърлин - бас, и Асаф Сиркис - барабани, в рамките на феста "Пловдивски джаз вечери" към поредното издание на Есенния салон на изкуствата.
Фиестата започна с джаз стандарти – тема, соло на китара, соло на бас, разделяни от продължителни барабанни брейкове. Първоначално Лари свири на електрическа китара – на моменти с бързината на Ал ди Меола. Но това бе само в началото, след третото парче - композиция на Телониъс Мънк, звездният американец взе акустичната китара и седна сцената.
Джеф и Асаф се скриха зад сцената, а магьосникът на струните нареди в интригуващи джаз аранжименти “She’s Leaving Home” на Битълс и вечното „Bolero” (Морис Равел). Вместо дежурното придремване на акустичната част, почти пълната зала стана на крака - с бурни аплодисменти в продължение на минута.
Триото продължи с композиции на унгарските джазмени Аладар Пеге и Габор Сабо, оказали влияние върху израстването на Лари Кориел като музикант. Последва „Tracy”, композиция на жена му - Трейси.
"Това, което свирим, го наричат джаз, макар да не съм напълно съгласен. Границите в музиката постепенно се размиват", обясни Лари малко преди концерта в прав текст в специален разговор за "MySound.bg" (Очаквайте го скоро в секцията ни "Интервюта").
Бис. На сцената е поканен благоевградският тромпетист Венцислав, който в 20-минутен джем сешън си подава теми с Лари. Основната е титулната от “Spaces” (1970). Това безспорно е от най-популярните албуми на Кориел.
Шеметно суинг темпо. Залата аплодира в темпо на крака.
Още един от големите артисти обещава да говори на български следващия път. Галерия от концерта разгледайте тук.