Sofia Live Club е любимото ми място за джаз в София.
И за друга музика, разбира се, но като че най-много джаз съм слушала там. И не помня и веднъж да съм "изтеглила късата клечка", винаги влизам с удоволствие и излизам в прекрасно настроение, а понякога и развълнувана, та дори разтърсена. Марио Бионди на 25 май не беше изключение. Въпреки сравнително високата цена на билетите, клубът беше пълен - доколкото разбирам, до максималната граница, отвъд която вече става некомфортно за присъстващите. И типично - за съжаление - обявеният за 21.00 ч. концерт започна със закъснение, този път от 45 минути.
Но да оставим дребните детайли и да се съсредоточим над Марио и бенда му от великолепни музиканти, с които дойде в София - и още от началото заяви, че това първо посещение няма да остане последно. Публиката го посрещна възторжено, а той ѝ осигури час и половина наслада за слуха.
Наричат го "Бари Уайт на джаза" и "италианският Франк Синатра", но Бионди има свой собствен стил, а музиката му, изпълнена на живо, е още по-завладяваща от студийния запис. Доказателството беше публиката, разтанцувала се още на първото парче, "Handful Of Soul" от едноименния дебют. Разходката през всички албуми до последния "Best Of Soul" (2016) бе изпъстрена с импровизации и сола, в които блеснаха петимата музиканти - Масимо Греко на клавир, Давид Флорио - китара и перкусии, Алесандро Лули на барабани, Марко Сципионе на саксофон и Федерико Маламан на баса. Барабаните, басът и саксофонът определено обраха точките и биваха посрещани с бурни аплодисменти при всяка по-ярка изява. Марио щедро бе оставил цяло парче, по време на което слезе от сцената, и инструменталистите получиха възможност да се вихрят на воля, за удоволствие на всички присъстващи.
С шапка, достопочтена брада и семпъл ансамбъл от тъмен панталон, бяла риза и пъстра жилетка, сицилианецът приковаваше погледите към сцената. Вниманието на публиката нито за миг не се разпиля. Съсредоточаващ в себе си енергията на залата, омайващ я с неподражаемия си глас и прелестта на музиката и думите, с всеки тон и жест потапяше публиката си в атмосфера, нежна като лунна светлина, със закачливи слънчеви нотки, сладостно ухание на пролетен цвят и топлината на морски летни нощи. "Never Die", "I’m Her Daddy", "Nightshilf", "Do You Feel Like I Feel", "Love Is А Temple", "Over Тhe World", "Never Stop", симпатичният кавър на Темптейшънс "My Girls" - само част от пищното пътешествие из личното кътче в света на соула, ритъм-енд-блуса и джаза, към което ни отвори врати Марио Бионди. Реката на дълбокия му, омайващ глас с няколко дрезгави нотки за събуждане и с по някоя закачка тук-таме с публиката, беше като мехлем за душата, неусетно изграждаше стена към света навън и пренасяше в друго време и на друго място, където любовта е навсякъде и за всички. Танцувайте, подканваше саксофонът със звънливия си глас, танцувайте, полу-сериозно, полу-насмешливо се задяваха с ритъма струните на баса, по-живо, препускаха барабаните - и в този миг тъничкият гласец на флейтата се вплиташе в музиката, пръсваше шепа звезди по небето и още повече подсилваше блясъка от лунната пътека, опнала се по неподражаемия глас. И така - неусетно - чак до края с големия хит "This Is What You Are", проправил път към първия албум, международния успех и платинените продажби. После бис нямаше - а всички в клуба искаха още, но остава да го получим на следващия концерт, този път вероятно в по-голямо пространство.
Защото Марио Бионди на живо наистина си заслужава да се види и чуе.
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"