Факт!
Снощи в "Sofia Live Club" - като последна разходка от концертите в шестото издание на фестивала "ДжаZZ Плюс", швейцарският пианист Ник Берч и неговите момчета - Ронин, ни пренесоха из мистериите на обетованата земя на изтънчения звук. Особеното звучене на проекта идва от уникалната комбинация на смесени ритми и пулсации. Още с първата композиция всички в публиката знаеха със сигурност, че предстои интересно залюляване на акордите на всеки инструмент.
От тишината на залата започнаха да набъбват ноти, да се наслагват, да градират. Постепенно пред нас се разливаше река от акорди, която ни понесе из състояния, близки до транс, до нирвана. Времето някак постепенно изчезна и изгуби смисъла си. Мускулите се отпуснаха и тялото ми се остави на крилете на мелодиите. Ритъмът се обръщаше постоянно. Добиваше все по-осезаемо жив облик. Пулсираше и прескачаше като бърз поток. Инструментите някак се сляха в една хомогенна смес. Всеки един ту държеше ритъма, ту задаваше следващата посока на мелодията. Саксофонът навяваше мистични нотки, докато басът, барабаните, перкусиите, пианото – всички се редуваха да изпълват пространството около нас с хипнотични ноти.
Ник Берч се бе понесъл по бързеите на музиката, усмихваше се, после ставаше сериозен, задъхваше се, заковаваше поглед над пианото. Някак всеки един от музикантите успяваше да предаде емоцията си не само визуално и с помощта на акордите, но сякаш на енергийно ниво. Въздухът в клуба беше натежал и наелектризиран.
Инструментите разливаха емоциите си из бара, като на моменти дори и обръгнало музикално ухо се спираше, за да премисли от къде точно идва звукът. Смесени по уникално допълващ се и хармонично цялостен начин, акордите, накъсаният ритъм ни носеха на крилете на нирванни, психеделични състояния. Някой инструмент ни залюляваше равномерно, а после рязко ни прехвърляше в ръцете на друг. Музиката се наслагваше, напластяваше, наелектризираше до момента, в който изведнъж се откъсвахме от повърността на времето и потъвахме в други измерения.
Публиката успяваше да покаже радостта си и оценката си с шумни ръкопляскания. Толкова, че очите на всеки един от квинтета да заблестят от удоволствие; толкова, че да знаем: Ронин са щастливи да свирят за пръв път пред българските ценители на музиката. Бисът, задължителният бис, беше великолепен. Апогеят на концерта. Бас китарата изви гръбнак в меко и грациозно соло, перкусиите и барабаните се заиграха и допълваха, саксофоните се редуваха да покажат палитрата на звуците си, пианото стенеше ту с басов глас, ту с дрезгавия шепот на струните и корпуса си.
Ронин поднесоха изненада за родната публика – свириха композиции от новия си албум, който предстои да бъде издаден от лейбъла "ЕСМ" в края на септември.
Нямам търпение да си купя диска, за да се превърна в мистичен пътник отново.