Когато дъждът неусетно се намести сред шумоленето на зала "България" в столицита и миризмата на мокра пролет снощи притихна в косите ми, усетих, че всичко беше готово в очакване на концерта на Торд Густавсен (Tord Gustavsen).
 
Светлините се плъзнаха по сцената и накараха събралите се хора да замлъкнат. Музиката се разнесе из залата - нежна като коприна. Торд Густавсен и музикантите ни показаха лицето на една по-откровена и разголена музика – онази, която не се свени да докосва сетивата по различен начин.
 
Изпод пръстите на гостите се изливаха ноти, навяващи усещане за море, залези и романтични пейзажи. Квартетът ни поднесе музика, която звучи нощем, стелейки се над пукота на свещи, понасяща се между капките дъжд, които барабанят по прозорците.

Джазмените ни инжектираха с емоциите на пианото, чийто гръб извиваше Торд; на контрабаса, погален нежно от Матс Ейлертсен; на барабаните с ритъм на пулсиращо сърце (Йарле Веспестад) и саксофона на Торе Брунборг, чиито трели унесоха...

"Still There, Been There, Tears Transforming" (този път в аранжимент за саксофон), и, разбира се, композиции от новия албум "Restored, Returned". Квартетът ни обгръщаше в топлите прегръдки на музиката. Стоях в залата и усещах как тялото ми се отпуска и натежава. Очите се заиграваха със сенките. Чувствах пулса си, а пръстите ми се плъзгаха по кожата ефирно. Бях изпаднала в почти нирванно състояние, унесена и успокоена от мелодията. Хармонията на Торд Густавсен квартет идва и от силния емоционален заряд, с който всеки един от музикантите вдъхва живот от инструментите. Тази емоция, която усети и родната публика. Гореща музика от Норвегия.

Густавсен беше предал напълно чувствата си на пианото. Вливаше цялата си страст в клавишите – ту ги докосваше с върховете на пръстите си, ту задъхано разкъсваше сънливата обвивка на тоновете. Контрабасът меко обгрижваше слуха. Две големи ръце прегръщаха тялото на инструмента. Матс се привеждаше над плътните струни сякаш да им нашепне нещо, да ги целуне, да пренесе чувството си по цялото тялона инструмента. Йарле даваше на барабаните лек и меден пулс. Торе затваряше очи, за да остави сетивата си да се слеят със саксофона и да изпълнят пространството наоколо.

Музиката на квартета е такава, за която не трябват думи. Тя иска само две нежни длани и един поглед, който се разтваря в теб. Мелодия, която нашепва хиляди красиви мисли. Хармония, която търси всяко сетиво, за да го погали. Саунд, който обгръща с коприна. Гами, понасящи на крилете на мечтите.

За финал, на втория бис, бендът изсвири нова композиция, посветена на София. Торд сподели, че харесва нашата столица и красотата на Витоша, надвесена над града, му е направила впечатление. Неговите момчета бяха искрено развълнувани от топлото отношение на родните фенове. Сигурна съм, че в сърцата на гостите ще остане малко кътче радостен спомен от концерта им тук.

А аз си тръгнах в дъжда усмихната и в хармония.

Знаех - буквално след часове, събитието "ДжаZZ Плюс" ще ми поднесе още прелест и невероятна музика.