Дюла "Бил" Деак (Deák Bill Gyula) – легенда на унгарския блус и рок и една от централните фигури в култовия филм "Плешивото куче", почина внезапно на 77-годишна възраст.
Той премина операция по имплантиране на пейсмейкър, която е рутинна и е била отчетена като успешна, но още същата нощ сърцето му спряло. Кончината, оповестена от неговото семейството в социалните медии, предизвика реакции на цялата музикална и културна общност в Унгария. Деак бе титулуван "Краля на унгарския блус".
Еднокракият гигант беше истински певец, а не актьор, но направи незабравима ролята си като втори вокалист на Hobo Blues Band, защото беше автентичният глас на крайния квартал "Кьобаня" в Будапеща. Двамата с Ласло Фьолдеш остават в историята като емблематичното вокално дуо на бандата. Контрастът между тях създаде истинската сила на групата и нейната уникалност.
Дюла "Бил" Деак е роден в работническия квартал на Будапеща "Кьобаня" на 8 ноември 1948 година. През целия си живот остава привързан към крайните квартали, откъдето започва своя път. В песните му "Кьобаня" не е краят, а центърът на света. Като дете се увлича от футбола и тренира усилено, за да стане професионален играч. На 11 години губи единия си крак след контузия на терена и лекарска грешка. През 60-те се обръща към музиката. Дюла започва кариерата си в малките местни групи Sztar, Napsugar, Wanderers, Loyd и Сириус. Макар да се насочва към джаз, соул и ритъм-ен-блус, той намира своя отличителен глас в края на 70-те години. Най-важната стъпка прави през 1970-а, когато се присъединява към Хобо Блус бенд. Той остава в бандата шест години, от 1979 до 1985 г., и тъкмо по това време се превръща в звезда не само в страната си, но и в целия Източен блок.
Хобо описва появата на Дюла Деак на сцената като "първична сила". Според него Дюла е притежавал невероятна енергия, която напълно е надмогвала физическите му увреждания. Той добавя, че по онова време в унгарската музикална индустрия не е имало абсолютно никой друг, който да прилича на него. Хобо си спомня как през 1979 г. покойният вече басист Егон Пока довежда Дюла на репетиция. Когато държавните органи първоначално им забраняват да го вземат на общо турне с група Omega, те решават официално да го направят пълноправен член на групата. Заедно с Егон обещават да му помагат, докато има нужда от тях.
През 1981 г. играе главната роля във филма за групата на именития режисьор Дьорд Сомяш "Плешивото куче" от 1981. Лентата се превърна в мит, а с това и образът на Кралят Бил, незабравимо пресътворен от Деак. Саундтракът не беше допуснат за публикуване от цензурата в комунистическа Унгария. Кадрите придобиха огромна популярност отсам Желязната завеса през 80-те като пример за бунтарство, непокорство и вик за свобода.
През 1983 г. Дюла изпълнява главната роля в рок операта "Крал Ищван" ("Istvan, a kiraly") - тази на езическия шаман Торда. Продукцията - съвместно дело на групарите от Илеш Янош Броди и Левенте Сьорени, режисирана от небезизвестния Габор Колтай, постига страхотен успех в целия Източен блок.
През 1987 г. формира собствената си група Деак Бил Блус бенд, с която изнася концерти в Унгария и чужбина. Албумите "Rossz ver" ("Лоша кръв") и "Mindhalalig Blues" ("Блус докрай") бяха не просто успешни – те доказаха, че гласът му е способен да изгради завладяващ собствен разказ, независим от вселената на HBB. На 9 август Дюла се представи на Главната сцена на прочутия фестивал Sziget в инвалидна количка.
Хобо Блус бенд и Деак Бил, като самостоятелен изпълнител, имат многобройни съвместни проекти с Васко Кръпката, който неведнъж е признавал, че създаването на неговата група Подуене Блус бенд, както и песента "Кучето от крайния квартал", са вдъхновени именно от "Плешивото куче".
"Плешивото куче" остава една от най-популярните песни от Хобо, която прозвуча и през 2006 г. в зала 1 на НДК, където групата изнесе безплатен концерт, посветен на 50-годишнината от Унгарската революция.
Снимка: Фейсбук