Имало едно време...

Има го и сега - празничен Зимен дворец на спорта в столичния Студентски град.

Именно в него "Метрополис" разказаха най-новата си приказка снощи. Изискването към участващите в партито "Бал бяло" - логично, беше да са бяло.

Какви ли не герои, предрешени в най-чистия цвят, се вписаха в купона... Било то като пеперуди, ангели, бели мечки, римляни и всичко каквото ти дойде наум. Удивително бе да ги наблюдаваш как празнуват и се забавляват, всеки забравил за своята собствена приказка. В името на общата.  

Уводът на приказката бе даден от диджеите Стивън, Ясен Петров и Смърфа. Те присъстваха от самото начало на бялата приказка, та до самия й край. Без тях не само тази сага, а много други, вече разказани приказки, не биха били реалност.

Ник Уорън (Nick Warren), започна приказката безкомпромисно и разнообразно, като караше героите да почувстват сюжета като свой, да се почувстват главни действащи лица.

Англичанинът непрекъснато показваше сърцето си в знак на признание и подканяше за ответ. Приказните герои не останаха длъжни. Той предаде щафетата с виртуозно техно, на което белите пеперуди в двореца разбраха, че не са забравили да летят.

Джо Ти Ванели заразказва своята част от приказката, като буквално нави ръкавите на бялата си тениска и заля всички с кафява ванилия, примесена с хард електро нотки. Приказката стана сериозна и напрегната, точно както се случва в хубавите приказки.

Хепи ендът бе определен за Самюъл Ел Сешън.

Имало едно време една приказка, едни приказни герои и едни разказвачи...

Които превърнаха приказката в реалност.

И аз бях там. И аз бях в бяло.