Около два часа Кен Джордан и Скот Къркланд чупиха глави и рязаха мозъци на тънки филийки от главната сцена. Подскачащи зад полукръг от синтезатори и пултове, те обстрелваха публиката с картечни бийтове и почти болезнени, изкривени, подобни на сирени звуци, на които няколко хиляди души отговаряха с непрестанни крясъци.
Между парчета, които свириха съвсем на живо, двамата изроди не спираха да повтарят колко ни обичат, което хич не им пречеше в следващия момент да насъскат поредната глутница адски звуци срещу нас.
Малко след средата, когато от сцената замириса на изгорял бакелит, а от един от мониторите се изви тънка струйка дим, Кристъл Метъд (The Cryastal Method) ведно с публиката си изпаднаха в абсолютен екстаз. Размахваха синтезатори, бутаха микрофони и мятаха остриганите си прилично глави, все едно притежаваха метълски гриви. Пред сцената настана пълен хаос от хардкор фенове, които се мъчат да правят пого, разкоординирано подскачащи геймъри и типични безполови рейвърчета в шушлякови панталонни.
Всеобщата главотрошия остави повечето от тях толкова гладни за още счупени ритми, че след това Карандила на „На Тъмно” се оказаха по-масовия танцувален избор от спокойния и някак отнесен звук на Александър Ковалски.