Джон Дигуид (John Digweed) отново дойде по покана на Метрополис на черноморския плаж ("Перла" край Приморско) оная нощ и просто предупреди:
- Моля, само не ме спирайте!
...Но никой не бе и в състояние да го направи!
За този човек няма ограничение във времето, в реда на пускане или в каквото и да е.
Фен се качва свободно на пулта горе, прегръща диджея и му казва: "Ти си бог."
Фиестата Insomnia e във вихъра си!
След над 4 и половина часа от характерния психо унес, в който изпадат всичките ценители на плажа, Джон отскача да снима с телефона си изгрева над близкия нос. Напуска пулта за близо три минути, като едно от допълнителните парчета - на бис за въодушевените фенове, си плава, приповдига и се спуска. Той се връща и продължава да бродира саунд гоблена.
Смесването му няма как да се обясни точно, още по-малко сравни с каквото и да било. Единственото, което ми идва наум, е за характерните припуквания: съзвездията от по-къси звуци като вътрешни нагъвания в надстрояването на сета, които винаги звучат толкова изконно естествени в ритъма. Все едно са добавени от собственото съзнание на слушателя.
Възпроизвеждания на отрезониралия ни мозък в сладка музикална агония. А и избираните от него вокали и ре-инструментирали са също така неусетно инплантирани духове.
Подобно сенките на живите хора, които в средните векове майсторите зидари вграждали в основите на най-здравите градежи.
Джон бива заобиколен от светещи досущ като изгрялото слънце хора. Всеки иска да се снима с него. Първите десетина души, които се докопват, са в треперещ несвяст. Неадекватни, те си препредават един на друг фотоапаратите; започват да говорят един на друг и на него, но се пресичат, ломотят, замлъкват, не могат нищо да кажат; трескаво бързат да снимат, не могат; не могат, но са щастливи. Прегръщат го, усмихват се. Доволни са.
Когато Джон Дигуид дойде и пуска, разбирам, че съм болен. Че всички сме болни, а той ни лекува.