Лазят ми: до- ре-ми минуси по вените и артериите.
Навред.
Вълните на нощния плаж на Cacao Beach пък мият приятно нозете ми.
Ричи Хоутин (Richie Hawtin). Ричи - Рич, бай Ричи прилага звукова клизма на организма ми, но най-вече на нервната саунд система.
В съзнанието ми се въргалят шезлонгите с мокър пясък... или сънувам - няма заначение: приятели и разни стари муцуни срещам отпред, на входа в съботната вечер. Има още от тях: вътре - по барове и на плажа; сред вълните пак намирам нишката - тънко вретено музика, - завихря се постепеннно в плътен ламаринено кънтящ цикъл; тласък след тласък. Прилив нон стоп. Прилив, на който морето - нашето, Черно, горкото, би завидяло за безпенливия отривист метаболизъм.
Човекът-нечовек Хоутин, милият ми робот (с перчемчето вечно), се е навел над пулта съсредоточен само и единствено там. В техниката, която отдавна е над петдесет процента от общите суровини на самото му тяло. Гледам го над мен, горе. Все такъв, какъвто наднича от извънземните обложки и клипове назад в машината на времето. Той е.
Пушеци застилат предаването на нощната ми очна визия, но няма значение: анимацията, същата дето бе обещана да бъде "made in Canada" - дело на неговия личен екип, не се състоя...баш. Единственото, което ми напомни на Пластикмен атака откъм образи, бяха МИНУСИТЕ. Да, минусите бяха приятен тапет на стената зад него. Минимълистични символи за фона на героя на минималистичния строй.
А това е Cacao Beach. 2010. Повечето хора откликват ведро на него... само дето минимълът днес е минимъл хаус - роди се точно преди десетина години, а на това парти им пуска човек, който продуцира официално собствен минимъл от 20 (словом: двадесет) години насам. Ха-ха. Айде, де! Точно така - не че има смисъл по принцип да им се разяснява, ама нали така и така се наплисках с вълните, та съм свежо настроен:
Предното десетилетие пак имаше вълна, само дето бе минимъл ТЕХНО тогава.
И при зараждането на тази вълна, много още преди да се разпеняви, да образува гребен и да се преобърне, когато въобще още нямаше стилови разграничения (на хаус, техно, транс или джънгъл), същият този канадец на име Ричи Хоутин създавал легални лейбъли, лога, издания и видеа...
Разни плюсове и минуси (Плъс Ейт; Minus Records)...
И пак било минимъл.
Ама МИНИМЪЛ:
припуквания, избухвания през заглушител, които лазят, свалят и слагат пак противогази, стрелят на пресекулки сегиз - тогиз, минирайки полето на под/съзанието.
И в строгите си редове и колони налазват нервната ми система заедно с морския бриз и вълните. Тук и сега.
Кога беше това? Къде?
- Не знам. Знам само, че Ричи Хоутин ме събираше и изваждаше така, както само той може. Без значение година, мода и място.
Неколкократно, многократно...