Което си е събитие за феновете на електронната музика.
Дискът се нарича "No Strings Attached" (буквално и/ли преносно: „без струни”/”нищо лично” или, ако щете, „направо скъса синджира”).
Холандецът, изявил се и у нас преди година и половина по покана на H.M.S.U. на ливадите северно от София (недалеч от казармите, където също избухваха военни експлозиви), прерязва пъпната връв на свое забележително чедо за втора поредна година. Този път редом с него акушират Амон Тобин (AmonTobin ), Нойзиа, Роб Плейфорд, Хайв и Аудио – половината парчета са колаборации. Точно както въпросните имена са смесица от две различните поколения и звучене в дръм-ен-бейса – мрака на 90–е и вокализирания микс на новото хилядолетие, така и парчетата от виниловия, CD и онлайн рилийз са комбинация от типична ритъм агресия, спявания и дълбинни пропадания.
Доминик Ангъс, както е истинското му име, е сред доайените на жанра, способствал за раждането му някъде в тъмната епоха на 90–е редом със сънародниците си Ед Ръш (Еd Rush) и Оптикъл (Optical), но - за разлика от тях, няма собствен лейбъл и е сам – другата половинка от името, Роланд – ще рече неговия семплер "Roland S 760".
Диджеят придоби известност като едно от големите имена на "Moving Shadow" – лейбъл, който е родилен дом за всички дръм-ен-бейс артисти с над 10-годишна кариера. В Дома на сянката се появяват първите бас колективи; разделят се и обособяват един от друг двата стила - джънгъл и дръм-ен-бейс; пак там протича еволюцията от мрачен бас в забързан ритъм.
Каталогът надскача границата от 100 сингъл издания и 10 години съществуване. В този свой дом Дом издава за 12 години над 100 трака, три цели албума. Той е избран и поканен от собственика и артист на лейбъла Роб Плейфорд заедно с Голди да запишат юбилейния стотен рилийз, а към 2006, когато след над 150 издания само като сингли, "Голямата сянка" преустановява съществуването си, Дом и неговия "Roland" са последното и най–видно творение на именитата компания.
Доминик се озовава в нов век, години на по–агресивен бас с множество млади артисти (като Блек Сън Емпайър (Black Sun Empire), Нойзиа (Noisia), Raiden, Audio), за които музиката му е служила като проходилка навремето.
Той също създава свой собствен лейбъл, ("Dom & Roland Productions"). С него продължава напредq успешно внедрявайки в творенията си характернaта за новото време стилова разнородност и примеси.
А брутализмът си го е имал винаги – още от родилния Дом.