Речено - сторено.
Столичният клуб "Ялта" се премести в нощта срещу събота. На ветераните от бранша явно им доскуча да канят видните си чуждестранни гости все на едно и също място и запретнаха ръкави да преустроят зала "Универсиада" по неузнаваем начин за седемчасовата „Solar"-на визита на Мауро Пикото и Виктор Калдероне.
Пръв на строителната площадка застана Мауро Пикото (Mauro Picotto). Италианецът смеси с постоянна скорост гигантското светещо скеле, докато не изгради стоманен небостъргач от възможно най-изчистено електро. Изсипва цимент още и още, тук–там някой друг камък, и чат-пат поля с постепенно усилвана струя вода. Бетонът засъхва. И така: повтори етаж след етаж, час подир час. Първи етаж, плочата - сложена. Бетонът пак се излива, наслагава се, стяга, наслагва се, стяга и изсъхва след много вода.
Бяха махнати всички седалки от едната страна с цел да се освободи повече място за клабърите, срещу които се извисяваше пултът – тераса. Това бе и сърцето на кошера, откъдето диджеят– майка обсипваше с електричество де що има перчем наколо.
Наместо анимация и традиционните за подобен род електронни приютявания на украси, организаторите предприеха мащабна офанзива, инсталирайки най– голямата светеща стена. Тя се намираше зад пулта, който бе също така обрамчен от всички страни с безбройни подредени мигащи лампички.
Към три и половина на покрива на току–що завършената сграда– видеостена - като спрял най – горе външен прозрачен асансьор, на командния пункт застана Виктор Калдероне (Victor Calderone). Той пък се зае най–грижливо да довърши вече започнатото: отгоре надолу, пак етаж по етаж, бе прокарано отвътре навсякъде електричество, топлина и естествено светлина.
Апартамент след апарлтамент – шпакловката и замазката бяха ламинирани, теракотените плочки - поставени. Асансьорът не спираше да снове нагоре–надолу, блестящ и искрящ... и всички присъстващи бяха в него.