Техно, техно, технооооооо!

Къде отиде ти, така горещо, така любвеобилно, къде изгуби се любимото твърдо техно?

Години минаха от пика на електрониката в България. Седмици и месеци без парти, което да смаже добре кокалите ми, летяха като години, като векове, като ледени епохи, в които чистият минималистичен машинен звук отмря подобно  динозврите, за които знаем само от останки.

И кой друг, ако не "Ренесанс" ("Renesanz"), се решиха на смелия ход да направят истинско кораво техно парти. На фона на минимъл хауса, на електро хауса, на тек хауса и на-не-знам-къв-си-още-хаус, обсебил цялата империя, те насадиха бъг. Да изяде отвътре системата.

Партито в столичния клуб "4 км" бе под заводския лайтмотив "System Error". В нощта на 5 срещу 6 март в парти центъра, производителността на машините бе добра.

И в двете зали - техно. Рудник със самородно техно. Чисто като изкопан необработен още скъпоценен камък от находище на позабравена, излязла от употреба ценна преди време руда. Само отвреме навреме го прорязваха жилки хард (fucking) кор. Все пак, след като Продиджи (The Prodigy) осъществиха „гейм оувър” миналата година и с новия си албум върнаха всички да повторят класовете по рейв, хардкор сцената у нас се роди от пепелта в образа на родния лейбъл "Gamma Core", с артистите от който Балтазар и ДжакРок работят не за първи път на сцената.

Именно в по–малката зала бе претъпкано като в кошер с превъзбудени млади пчели още отпреди полунощ. До светло. (Ако ги оставеха там, и до следобед щяха да си откарат.) Гамакорците върнаха лентата назад към годините на клуб "Индиго" и бесния Ради, който крещеше на разцвилилите коне да препускат по–бързо в импровизирани паузи между гонещите се цикли.

В голямото помещение бе по–просторно за танцуване, а предпочелите я имахме щастието да се насладим на най–чистия в техническо отношение звук на техно парти у нас.  Funktion One - бъгът в системата бе всъщност ъпгрейд. Колоните и преди бяха попадали на "4 км", но никога на техно парти.

Двамата виновници за това се настаниха повече от удобно между въпросните колони и извадиха свръхкачество, което направо не може да се коментира другояче освен като световно ниво. Излишно е да споменаваме сработеността им, едновременно (преплитането на ръцете по мишпулта) и последователно (редуването им). Мога само да отбележа, че това, което предложиха за един час, зарадва дори самите тях до степен от кеф накрая да заредят и за свое собствено удоволствие вечния Джоуи Белтрам ("Ball Park").

Отговорът на нечуваните по тукашните ширини четирима гости от Южна Америка, които застъпиха към 1 и половина, бе подобаващ... Всъщност те просто не отстъпиха. Най–напред бе тандемът A. Professor - DJ Murphy, мацките Cazenave и Lopez през това време снимаха изпълващата ги обстановка наоколо. После - към 5 часа, ролите бяха разменени. Професорът зареждаше траковете от лаптопа си, поддържайки равномерно, не прекалено тежко темпо, а пък Мърфи още от самото начало изкова в главите на всички своя „закон” – мине ли известно време плочата има нужда от скреч. От винилите отдавна бяхме отвикнали, от скречмастъри - също, а пък такова ниво на скречване аз поне не бях виждал. Там, в Бразилия, явно имат талант не само за футбол.

... И тогава някъде влязох в малката зала. В Ада. Тела с фланелки с черепи, с потници, пот, плитки, шорти, кецове, татуси, един до друг, върху друг, пърхащи в ритъм с конвулсия, която веднъж събудена, не може да бъде възспряна. Епилептична аеробика за средно напреднали! „Роботизация" 2010 бе водена от най–изкривеното същество (нямям предвид само човешко), което някога съм съзирал – зоологическите градини пасти да хапнат и да ме прощават. На пулта имаше скелет, навлякъл тънък слой човешка кожа, колкото да получи номер в концлагера. Една голяма клоунска уста, замръзваща в избухванията на баса в маска на най–чист ужас, регресираща в мумии пред себе си.

Уста, наместо глава.

Мексиканският демон Acid Flux поглъщаше леш.

Снимки от партито - в секцията "Галерии".