А кои са Ксаймъкс? Холандци, родени през 1983 и впуснали се в дебрите на готика още с първите си крачки. По-късно преориентирали се и примесили го с даркуейв, който и до сега е по-силно изразен в музиката им от всички останали влияния. В София групата пристигна в четиричленен състав - наглед две шантави момчета и две замаяни момичета, но всъщност топли и сърдечни хора, които се радваха да видят на първото си гостуване у нас такава публика. Парти центърът на 4-ти километър, не успя да се напълни, остана наполовина празен даже, но всеки, решил да пристигне, знаеше за какво е дошъл и бе добре подготвен какво да очаква.
Забавата започна с може би най-подходящата група от българска страна. Ревю, без младата майка Милена на фронта, но със златни песни от цялата си история, подгряха близо 250-те души по свой си, обречен на успех, начин. Кратките схватки с озвучителната техника не помрачиха настроението им и със замах ни изстреляха от "1968" до първите години на демокрацията, когато бунтарството бе най-логичното поведение.
Програмата не бе спазена стриктно, но едночасовото закъснение почти не се усети. Клан Ъф Ксаймъкс заеха позиции на малката сцена към 23 часа, привличайки пръснатите из коридорите на парти центъра чернодрешковци. В хомогенна тълпа се събраха не само пременени в кожи фенове, но и младежи, за които външният вид не е чак толкова важен. Колоните се задействаха на максимална мощност отново, за да се прехвърлим в мрачната електро обстановка от композициите. Почти през цялото време прикрити от сценичен дим, Рони Муурингс и стройната му дружина, пласт по пласт, ни разкриваха очарованието си. Програмирани бийтове изградиха стабилните основи на музикалната картина, които сполучливо бяха надградени от клавирни акорди, ръмжене на две китари и монотонното бучене на баса. В двукратно изпятата "Louise", но и в "Heroes" и "Innocent" не можахме да се оттървем от усещането, че слушаме състав, силно повлиян от Систърс Ъф Мърси. Мелодиите се сменяха, с тях и настроенията, но ритъмът препускаше все така бясно. Вече нямаше фен, който да не бе разкършил снага, размахал ръце и или потупал с крак.
Междувременно старателни охранители отчаяно се опитваха да спрат екзалтираните "фотографи", които щракваха с машинките си при всеки удобен случай. Личеше си искреното им желание всичко да мине както трябва - да няма блъсканици, конфликти, да се чувстваме спокойни, докато гледаме 25-годишните Ксаймъкси. И... похвално, наистина!
Докато усмивките се разменяха между сцена и предсцение, измина един час и стандартния сет завърши с "There`s No Tomorrow". Първото продължение бе предвидено и не се изненадахме, когато квартетът грабна отново инструментите си, но когато това се случи втори път, а даже и трети... е, тогава вече нямаше съмнение, че сме допаднали на уейв ветераните. Две парчета, а за край - още едно, "A Day", "Stranger" и вече изобщо не сме непознати... Красота! Покана да останем за афтърпартито, нямаме сили да изживеем тази част от купона, но "дано повече хора да останат, защото групата го заслужава".
Вече е половин час след полунощ, а сме по-будни от всякога. С будни сетива, най-вече, отворени за нов тип поведение. Без съмнение, прекрасен дебют на "DerCircle" и, надявам се, първа глава от една дълга история! Галерия със снимки от шоуто може да разгледате тук.