Подходящо подгряти от веселите български метъли Артери, Клоуфингър (Clawfinger) бяха посрещнати от, меко казано, ентусиазирана публика. Веенето на коси и скачането по мониторите започна още в първите минути на гига им, а на лицата на петимата грееха такива блажени и спокойни усмивки, сякаш ни предлагаха музика за медитация.
Агресивен, но страшно свеж и позитивен, звукът на Клоoфингър зареди няколко хиляди души с подскачащ ентусиазъм, докато музикантите не спираха да си взаимодействат с феновете. Вокалистът Зак приемаше запратените по него тениски, но не ги обличаше, защото щели да му скрият „почти плочките“, клавиристът излизаше пред групата да си покрещи, а мощни баси и барабани сякаш блъскаха краката ни изпод земята.
„Обичам да виждам пого пред сцената, вие сте прекрасни“, повтаряше Зак. Накрая на биса целият бургаски плаж в един глас ревеше припева на „Do What I Say”.
Шоуто на Клоофингър беше толкова свежо, че дори охраната пред сцената се разтанцува, а към края на гига един от батковците с червени тениски с лъвски скок се докопа до барабанна палка, пратена към публиката.
Какво има да каже Зак Тел на българската си публика четете по-късно в секцията "Интервю" на "MySound.bg"