Под приглушения блясък на неоновите светлини и тежкия кадифен мрак на петъчната вечер в София, The 69 Eyes най-накрая изнесоха своя първи концерт в България.
Те превърнаха Joy Station в катедрала от сенки, блясък и рок-ен-рол декаданс. Финските готик крале успяха да стъпят и на родна земя благодарение на Sofia Music Enterprises.
Феновете, облечени в черна кожа, сребърни верижки и размазан молив за очи, се бяха събрали много преди вратите да отворят в 19.00 часа. Доста от тях заеха първите линии на оградите с желанието да останат максимално близко до любимата си група през цялото време. Залата беше изпълнена с неспокойно очакване, пулсиращо като сърдечен ритъм в тъмното. Когато светлините угаснаха малко след 20.00 часа. Въздухът беше електрифициран - наситен с носталгия, с аромат на цигари, готическа романтика и обещание за нещо незабравимо.
Докато звучеше интрото и силуети се появиха през дима, от препълнената зала избухна рев. Фронтменът Jyrki 69 Linnankivi стъпи на сцената като среднощен проповедник – висок, скелетоподобен, облечен в черно и скрит зад характерните си тъмни очила. Присъствието му беше магнетично и зловещо - живо въплъщение на вампирската митология на групата. Зад него останалите вампири от Хелзинки – китаристите Bazie (Pasi Moilanen) и Timo-Timo (Timo Pitkanen), басистът Archzie (Arto Ojajarvi) и барабанистът Jussi 69 (Jussi Vuori), се впуснаха в откриващото парче с гръмотевична прецизност. Звукът беше масивен: съблазнителен сблъсък на готик рок меланхолия, самохвалство в стил слийз метъл и мрачна романтична поезия.
Началните песни подействаха като ритуално призоваване. Парчетата "Devil" и "Don't Turn Your Back On Fear" веднага зададоха тона – едновременно прелъстяване на дансинга и гробищен химн. София изпя всяка дума в отговор на Jyrki, а гласовете им се издигаха в единен мрачен хор - "This Is For The Devil"! а с "Feel Berlin", Joy Station се изпълни с чиста клубна енергия в индустриален готик и някак рязко се превърна в опушен подземен нощен клуб за няколко минути. Ярките и студени, сини светлини, пулсиращите ритми и очарователната, почти механична атмосфера го направиха един от по-"танцуващите" моменти от сета.
С последвалите "Betty Blue" и "I Survive" залата се окъпа в кървавочервени и леденосини светлини; пространството изглеждаше като сцена, извадена от филм за вампири от 80-те – драматична, кинематографична и великолепно преувеличена. По-мрачната и романтична ноар атмосфера забави нещата съвсем леко, като същевременно поддържаше високо емоционално напрежение с по-малко експлозивност и повече хипноза. Това бяха едни от песните, в които публиката просто се поклащаше и поглъщаше мрака.
Взаимодействието на Jyrki 69 с публиката беше оскъдно, но ефектно - хладно, ненатрапчиво и изпълнено с мрачна харизма. Той благодари на българската публика за страстта ѝ и призна, че групата е трябвало да дойде в София още преди години, на което присъстващите отговориха с оглушителни аплодисменти и скандирания. Между песните, Bazie и Timo-Timo си разменяха остри като бръснач рифове, докато Archzie крачеше по сцената с непринудена увереност. Jussi 69, безмилостен зад барабаните, задвижваше сърцето на вечерта с пулсираща сила. Действително, той беше една от най-магнетичните фигури на сцената с непрекъснатото призоваване на публиката, като периодично се качваше прав на столчето зад дръм сета.
В хода на изпълненията настроението се задълбочи в по-експресивен и пленителен саунд. The 69 Eyes изпълниха и хитовете "Never Say Die" и "Wasting The Dawn", като запалиха вълни от носталгия, пренасяйки дългогодишните фенове обратно в разцвета на групата в началото на 2000-те. Музикантите буквално се подхранваха от страстта на публиката и показваха това с все по-чувствено сценично поведение. Тези парчета завладяваха залата като мистична среднощна мъгла и може би се проявиха като едни най-сантиментално резониращите моменти от целия концерт.
Галантното вампирско настроение се завърна с "I Love The Darkness In You". Бандата завладяващо напои въздуха с доза интимност; романтично, по един изкривен, злокобен и мъртвешки начин. Jyrki изпълни текста като мрачна любовна поема, сред вече по-меките сценични светлини. По-новият материал се сливаше безпроблемно с класиката. Песни от по-новата епоха доказаха, че The 69 Eyes не са загубили нищо от мрачния си чар. Звукът им остана изпипан, но опасен, романтичен, но и див. Всяка песен се усещаше като откъс от готически роман, написан с червило, уиски и лунна светлина...
"Brandon Lee“ предизвика една от най-шумните реакции и беше нещо като емоционален връх на вечерта. Емблематичният ѝ и огромен припев отекна през интимната атмосфера със завладяваща мелодия и тръпнеща сила. Феновете пееха с всяка една дума, двойки се прегръщаха, юмруци се вдигнаха във въздуха и за няколко мимолетни минути клубът сякаш спря във времето. Мощта на този вечен готически химн отекваше през тълпата с протяжен воал от меланхолия, обляна в звучна мелодика.
Joy Station стана убежище за прокълнатите – място, където тъмнината се усещаше красива, а разбитото сърце танцуваше с желание. "Danced ’Amour" превърна залата в полюшващо се море от тела, чувственият ѝ ритъм и меланхоличната мелодия обгръщаха тълпата като неустоим парфюм и ароматен дим. "The Chair" беше изпълнена с театрална тъмнина и смазващ груув, а чист екстаз струеше от "Framed In Blood" като това добави последен емоционален щрих преди неизбежната кулминация на перфектният финал "Lost Boys". Концертът завърши на висока еуфорична нота с огромна концентрация на резониращо вълнение от страна на превъзбудената и желаеща още публика.
Първият български концерт на The 69 Eyes беше нещо повече от шоу на живо – това беше дългоочаквано общуване между група и отдадени почитатели, чакали десетилетия за този момент. Изявата остави феновете в бляскаво пост-настроение, завладяващо, секси и пропито с атмосфера на черно кадифе. За една незабравима петъчна вечер в София, Joy Station принадлежеше не на живите, а на немъртвите.
И, съдейки по усмивките, сълзите и изтощената еуфория на всяко лице, напускащо залата, България беше повече от готова да посрещне тези мрачни рок икони обратно в нощта.
Галерии на Станимир Станчев скоро