Очаквам в най-скоро време по вестниците да се появят заглавия „Необяснимо измиране на растения в Каварна”. Феномен необясним и тайнствен, стряскащ жителите на китната ни столица на рока.

Необяснимото обаче има своето логично обяснение – казват, че растенията силно се влияят от човешките емоции. Няма как тогава да не посърнат вкупом в радиус от няколко километра от стадиона в града след помитащия блек метъл ураган, който се разрази под каварненското небе.

Всичко започна малко след 20.00 ч., когато на сцената се качиха Сърпънтайн Криейшън (Serpentine Creation). Тази година те издадоха дебютния си албум „Dystopia” и предложиха кратка разходка из парчетата в него. Сетът бе радушно приет от все още рехавата публика, която бавно набъбваше, за да достигне до около 2500 души в пика на вечерта. Заглавията на парчетата („Eternal Darkness”, “Satan Is Here”) бяха достатъчни, за да посърне тревицата на стадиона, но пък тя и без друго достатъчно пострада от ентусиазираните фенове.

Без излишно размотаване се появи втората подгряваща банда. Изпълнението на Дъ Ривендж Проджект (The Revenge Project) може да се опише максимално кратко с крилата фраза „Veni, vidi, vici”. Излязоха, изстреляха четири парчета, сред които хитовото „1000 Voices” и отдавна неизпълняваното “Visions”, размазаха и се оттеглиха. Тук е мястото да се отбележи чудесния звук, постигнат от организаторите от „Жокер Медия”. Ривендж за пореден път показаха класа и приковаха вниманието върху себе си. Не са много родните групи, които не само са добри музиканти, но имат и сценично присъствие, комуникират с феновете и наистина „подгряват” публиката.

Честта да се представят преди хедлайнерите бе отредена на Корози (Korozy). По-близки стилово до Диму Боргир, бургазлиите имаха на разположение 40 минути, за да нажежат атмосферата. Не се получи точно така, въпреки че момчетата не се представиха лошо. Недобре балансираният звук – твърде силни барабани и заглушаващи клавири – поразвали общото впечатление. Може би музикантите все още не са достатъчно добре сработени, но определено има какво още да се желае.

Последната дневна светлина се бе стопила зад хоризонта, сцената се подготвяше за адско нашествие, атмосферата се сгъстяваше.

22.20 ч. отбеляза началото на шоу, което с лекота се нарежда сред най-мащабните, провеждали се някога в страната ни.

Диму Боргир (Dimmu Borgir) може да са норвежци, но ако край тях витае студ, то това е само зловещият мраз на темите в текстовете. Всичко останало е пламък – от сцената почти буквално летяха огън и жупел, докато Шаграт и компания посичаха феновете с парчета като "The Serpent Offering", „Spellbound”, “Mourning Palace”.

Самите Диму Боргир може да са смятани за твърде комерсиални, но са институция в блек метъла и на 15 август в Каварна недвусмислено показаха защо. Перфектен звук, въздействащо осветление и внушително сценично присъствие. Изпъкваха шеметните барабани и епични клавири. Шаграт засмукваше енергията на публиката и я връщаше на ударни дози, а китарите довършваха и последния, който още не бе забравил кой е и къде се намира.

Точно така – концерт, от който онемяваш, оставаш без дъх и накрая не ти остава нищо друго, освен да викаш до скъсване, за да се появят норвежците отново и да смачкат с "Progenies Of The Great Apocalypse".

Диму Боргир най-накрая може и да са звезди с големи хонорари и изисквания, но на сцената едновременно са хладнокръвни професионалисти и горят в емоцията на екстремната музика, на блек метъл, който се спуска в адските недра, докато те взривява и изпраща до висините на ледения планински мрак.

Норвежците просто размазаха. И то – мащабно.

Дочух, че сетът е бил предвиден да трае около два часа. Получихме около час и двайсет минути, но групата очевидно хареса публиката – която определено знаеше за какво е там и показа, че дори не толкова многобройна, е от висок клас. Единственото, което остава, е да се надяваме, че занапред ще бъде все повече при такива концерти.

А пък те ще бъдат все по-дълги.