Още около 20 ч. пред входа щъкаха изключително странни създания - рейвъри с бинди, ефирни воали и шушлякови панталони, готик-младежи, които празнуваха Хелоуин предсрочно (или това е ежедневното им облекло).
Можеха да се видят още тихи очилати програмисти и невръстни любители на матрицата в наметала от покривки за маса.
Но всички бяха в очакване на Бен Уоткинс и неговия осемчленен състав. Истинският карнавал - и то в пълния му оргиастичен смисъл, се разрази на сцената малко след полунощ.
Три часа след предишния заземяващ транс, Джуно Реактър нахлуха с адски трясък, сред дим и блицове.
В изненадващо добре озвучената "Универсиада" се разнесоха чудовищни баси и шамански перкусии (изпълнени от южноафриканците Амампондо, бивши улични музиканти и редовни членове на вечно променящия се колектив). След второто парче изведнъж групата изчезна от сцената, което предизвика мигновена реакция - виковете "още" бяха толкова силни, че тълпата имаше нужда от около пет минути, за да чуе и забележи, че Амампондо се разхождат из публиката и тихо свирят на рогове от антилопи.
Електроника и тежки китари, индъстриъл и уърлд, традиционни келтски и шопски мелодии размесени с реге - музиката на Джуно, като един наистина див карнавал, напълно преобърна и размести представите ни за света.
Докато едни медитираха по седалките, а други подскачаха в пълен екстаз, на сцената с почти церемониална сериозност се редяха традиционни африкански танци, стилизирани любовни сцени (във всеки дует на Гето Прийст и Таз), и мистични ритуали. Всичко това ескалира до момента, в който най-младият от перкусионистите на Амампондо направи няколко изключително опасни салта а публиката изпадна в пълна еуфория.
Радостна истерия предизвика и появата на Нина Николина. Българската певица се включи с игрива шопска песен, изпя "Притури се планината" в легендарното "God Is God", като удари беквокал и в няколко други композиции.
След невероятно динамичния си гиг Джуно Риактър се опитаха да намалят оборотите с две по-бавни парчета за бис, а Таз и Нина пяха нещо умопомрачително на два гласа.
Басите започнаха да напомнят на Масив Атак и настана пълна психеделия. Въпреки общото желание след всичко това, втори бис не можеше да има - просто или на сцената, или пред нея хората щяха да изпоприпадат от изтощение. Галерия със снимки вече може да разгледате в специалната ни секция.