Изалин Калистър изнесе първия си български концерт в столичната зала “България” снощи.

Предварително знаехме, че ще пее на езика папиаменто, екзотичен креолски диалект, и ще представя типичната за Карибите музика с тук-там джаз и поп орнаменти.

Или попът беше повече, или очакванията за пленителна екзотика и автентика - прекалени. Автентичност всъщност липсваше. Може би холандското образование на звездата и колониалното наследство са пообъркали матрицата.

Репертоарът на Калистър по-скоро отрази западните стереотипи за това каква трябва да е карибската музика.

Някак фризирано и сресано звучаха парчетата от последния й албум “Kanta Helele” (2006). Продукцията е била композирана така, че да угоди на възможно най-много и различни вкусове, от което е загубила вкус и индивидуалност.

Изалин пя изрядно, съвестно и от сърце. Съставките за истински добър концерт бяха налице – приятен глас, екзотика, връзка с публиката и чар, допълнени от изящната манекенка Джованка Остиана.

На места Калистър сякаш се губеше в хлабавата ритмична мрежа. От друга страна тя е автор на повечето от песните, така че сама си е виновна.

Момичето полага старание и при следващи опити от елементите на музиката й може да излезе синтезирана бленда, но засега съставките не са споени.

Все пак в последните години се “разглезихме” от гастролите на Омара Портуондо, Сезария Евора, Сузана Бака и май свикнахме с артисти от по-висока класа.