Датата 25 април отбеляза спирката от европейското турне Endtime Signals на Dark Tranquillity, Moonspell и Hiraes у нас.
Тази визита се очерта като едно от най-очакваните метъл събития на 2025 г. Концертът се проведе в столичния клуб Joy Station по покана на BGTSC. В рамките на 32 дати – от интимните клубни сцени на Северна Европа до по-големите зали в Централна и Източна Европа – обиколката предлага на феновете мощна смесица от нов материал, класически химни и атмосферни театрални изпълнения. Разнообразието на състава, обхващащо шведски мелодичен дет метъл, португалски готик метъл и изгряващ немски мелодичен дет метъл, създаде динамична нощ на носталгия, страсти и открития.
Подгряващата група буквално разцепи началната секунда от предварително обявената програма и зададе началото на вечер, изпълнена с тежки рифове и безкомпромисна ритмика. Изпълнението на Hiraes демонстрираше растежа на бандата от дебюта ѝ насам. Вокалистката Britta Gortz командваше сцената със смесица от мелодични груби вокали, докато китарите и ритъм секцията удариха със стегнатия груув от албума "Dormant". Парчетата "Bloom" и "Silent March" резонираха много добре с феновете, а сценичните им закачки – благодарни, но непретенциозни, помогнаха за ранно установяване на връзка с публиката. За това спомогна и изключителният чар на вокалистката. Тя доста умело комуникираше както с фотографите (пред самата нея) по индиректен начин, така и с увеличаващата се тълпа пред сцената. Впечатление направи, че много от присъстващите сега откриват Hiraes и останаха с добри впечатления от енергията и зрелостта на групата в представянето на нейния сет.
След недълга пауза, Moonspell се качиха на сцената, потапяйки публиката в сивите и извисени звукови пейзажи на "Opium". А след като категорично заявиха позицията си с тази песен, продължението на вулканичната им мелодика се разгърна с класиките "Extinct", "Finisterra", "Night Eternal", "Awake!" и, разбира се, с хита, които издигна божествения статут на групата през годините -"Alma Mater". Богатият баритон и внушителното присъствие на знаковия фронтмен Fernando Ribeiro оцветиха изпълнението, вливайки в парчетата едновременно театрален усет и готическа меланхолия. По-новият материал, включително "Common Prayers" от "Hermitage" (2021), се вписа безпроблемно в предишния им каталог. Той илюстрира еволюцията на бандата, без да жертва запазената ѝ марка на мрачност. По време на целия сет стратегическото осветление –преминаващо от наситено лилаво към ярко бяло, засилваше ритуалната атмосфера, привличайки слушателите в почти хипнотично преживяване. Феновете станаха свидетели на великолепно и майсторски изваяни парчета, които поддържат висока енергия и емоционална дълбочина. Кулуминацията на пърформънса на португалците беше всъщност последното парче, което изсвириха - а именно "Fullmoon", една от най-емблематичните им творби, носеща силен и наситен символизъм.
За подобаващо завършване на вечерта, малко след 21.15 ч., Dark Tranquillity представиха поредния майсторски клас по мелодичен дет метъл. Сетлистът беше внимателно подбран, за да изпъкне актуалното издание "Endtime Signals", редом с любими на феновете хитове. Откриващата песен "Shivers Аnd Voids" веднага въвлече почитателите в своя мрачен, дълбоко мелодичен свят, но и сигнализира за новата посока – свежи рифове и модерна продукция –преди да премине към химна "Hours Passed In Exile". Вокалите на Mikael Stanne демонстрираха забележителна сила и яснота, превключвайки без усилие между сурова агресия и чисти скандирания. Макар и разбираемо да акцентира върху най-скорошното издание, репертоарът обхвана стари и по-нови песни . Тежката и емоционална "Not Nothing" се съчета безпроблемно с фаворитната на феновете "Empty Me" (от "Fiction", 2007), която, както отбеляза Stanne, не е била свирена от 20 години на сцена. Отговорът на публиката беше реципрочен - с агресивни мош питове, които наподобяваха тези от чист дет метъл шоуто и фенове, които пееха дума по дума. Dark Tranquillity държеше целия Joy Station в дланта си. Групата - видимо трогната от топлото посрещане, захрани енергията със страстно изпълнение от началото до края. Забележителната средна секвенция, комбинираща изпълнения на "Atoma", "Nothing Тo No One", "The Dark Unbroken", "The Last Imagination" и "Damage Done", предизвика единодушно участие на публиката – феновете се включиха във всеки припев, превръщайки залата в обединено море от хедбенгъри. Композиции от брутален, смазващ дет метъл до извисяващи се мелодични елементи. Задвижваната от наслояващи се клавирни акорди "Phantom Days" беше друга кулминация с почти поп усещане и остри като бръснач китари. "Nothing Тo No One" пък разшири дет метъл корените на бандата с включени бласт бийтове. "Atoma" придойде като да изследва мейнстрийм чувствителността на формацията. Озвучаването и цялата звукорежисура се отличиха с огромен професионализъм - въпреки сложните китарни линии, многослойните клавишни партии и двойните вокали, миксът остана много добре балансиран и издържан. Всеки удар на чинела прорязваше въздуха, басът се усещаше в гърдите, а водещите мелодии блестяха над тях, като улавяха отличителната мелодична чувствителност на групата, без да губят свирепостта на жанра.
Сценичните визуализации – абстрактни анимирани фонове от падащи дебри – ефектно описваха тясната обвързаност със зимни мотиви, които засилваха тематичната сплотеност в целия сет. Осветителните тела използваха студено синьо и ярко бяло, за да имитират зимни бури, докато от време на време стробоскопи (или т.н. блицове) засилваха агресията на музиката. Димните машини добавяха дълбочина към светлинните лъчи. Създадените пластове текстури допълваха както готическата романтика на Moonspell, така и мразовитата меланхолия на Dark Tranquillity. Сценичните настройки бяха минималистични, но ефектни: повдигнатите барабани и ъгловите LED панели отстрани на сцената осигуряваха визуална рамка, без да разсейват от самите изпълнения. След очаквания бис, шведските мелодет динозаври завършиха сета с класиките "The Wonders At Your Feet" и моя абсолютен фаворит на Dark Tranquillity "Lost To Apathy“. Това беше черешката на върха за тази перфектна нощ на Гьотеборг метъла. Групата завърши с любимата на феновете композиция "Misery’s Crown". Миксът от мелодични чисти вокали с по-тежки ръмжения отрази смисловия баланс между мимолетна надежда и непреодолима тъга в експлоадиращи рифови партии и разбиващи клавишни преходи. Обратната връзка беше на изключително положително ниво. Дългогодишните почитатели похвалиха носталгичните препратки към мелодичния дет метъл и готик метъла от 90-те години на миналия век, докато по-новите намериха нови начини за навлизане в музиката чрез силните изпълнения на живо. Синергията между групите – смесването на агресивни, мелодични и атмосферни мотиви, създаде компактно, но разнообразно концертно изживяване. То постави висока летва за всички предстоящи музикални събития в София през 2025 година.
Турнето Endtime Signals доказа и у нас непреходната сила на мелодичния и готик метъл. Със звездните изпълнения и натрупаната инерция на Hiraes, мрачния романтизъм и хвърлени заклинания на Moonspell, както и ободряващото майсторство и триумфален връх на Dark Tranquillity, този концерт се превърна в запомняща се вечер, изпълнена с интензивна енергия, емоционална дълбочина и общностна солидарност. Независимо дали от насладата на носталгични класики или след откриването на нови фаворити, публиката се наслади на метъл от най-висша класа.
Hiraes:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1339104880619647&type=3
Moonspell:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1339111520618983&type=3
Dark Tranquillity Pt.1:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1339120050618130&type=3
Dark Tranquillity Pt.2:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1339127120617423&type=3