След като препълниха зала 1 на НДК миналата година с първото си гостуване у нас, стотината музиканти от симфоничния оркестър 100 цигански цигулки се завърнаха за мини турне в страната ни.

В петъчната вечер на 9 ноември отново свириха в зала 1, а Велико Търново ги приветства снощи. Там концертът е в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019.

Голямата зала в Двореца на културата е почти пълна, което говори за славата и реномето на оркестрантите. На сцената излизат над сто музиканти и заемат местата си. Гледката е внушителна – стройните редици от изпълнители в стилизирани традиционни костюми в пищни цветове подсилват още повече поразителното впечатление от толкова много инструменти накуп. Отзад са се наредили контрабасите. Пред тях - море от виоли и цигулки вляво, и кларнети и чела вдясно, най-отпред са шестте цимбала. Световната слава на Будапещенския цигански симфоничен оркестър, по-познат просто като Сто цигански цигулки, се дължи и на факта, че музикантите излизат и свирят без партитури и без същински диригент, но нивото на изпълнението остава изключително високо. Ролята на диригент от време навреме се поема от солиращите изпълнители, най-често цигулари, а композициите се разнообразяват от импровизации. Особено впечатляващо е солото на цимбалиста Oszkár Ökrös в първата част на спектакъла, по време на която се преплитат традиционни музикални мотиви и импровизация, която този път той бе избрал да изгради на основата на сиртаки.

Повечето инструменталисти са от ромски произход. Всички са с музикално образование, като с лекота свирят както произведения на класически европейски композитори, така и традиционни цигански и унгарски песни. Първият час от концерта започна с увертюрата от операта "Орфей в ада"на Офенбах и продължи с прословутите унгарски танци на Брамс (N 5 и 1), произведения на Сарасате, Виторио Монти, творби на унгарски композитори и традиционни мелодии като "Очи чёрные" и "Полюшко-поле", смятаната за народна песен на руския композитор Л. Книпер.

За втората част на спектакъла музикантите се преобличат във фракове и представят композиции на Ференц Лист, Пьотр Чайковски и Йохан Щраус, които завършват с възхитителна китка от бисове, сред които няма как да липсва един чардаш. Пленителното в изпълнението е не само железният професионализъм, благодарение на който грандиозният оркестър свири като добре смазана машина в съвършена хармония, но и заразителната палавост и игривост на повечето мелодии, пасваща на веселото настроение, струящо от сцената. Подборът на произведения е такъв, че публиката започва да тактува с ръкопляскания по време на почти всяко едно от тях. Няма как и да е иначе. Независимо от мащаба и сериозността на концерта, пламенният цигански дух в изпълнителите и композициите кара кръвта да заиграе. Такъв концерт няма как да не завърши с оглушителни аплодисменти, а след него, въпреки късния час, вечерта сякаш тепърва започва – толкова много заряд и настроение се вливат в света наоколо.

Организаторите от Арт БГ могат да доведат оркестъра отново догодина – за затвърждаване на приятното преживяване.

Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".