Професор Ганка Неделчева е реномиран пианист с впечатляваща активност като солист и камерен изпълнител в най-широк стилистичен диапазон – от времето на Барока до съвременния ХХІ век.  Близо 20 години тя посвещава като изпълнител на творчеството на изтъкнатия български композитор Димитър Христов (1933-2017), теоретик и педагог с международен авторитет, Генерален секретар на Съвета за музика при ЮНЕСКО. Ето какво разказва професор Неделчева за албума "Четири балади за пиано от Димитър Христов": "Димитър Христов обичаше мащабните идеи, които експонират в широк план творческите му експерименти и художествени търсения. Синопсисът на цялото му творчество, в т.ч. и клавирното, показва  как реално се случваше това.  През 50-те години на ХХ век той започва да пише сонати за пиано. Не е имал идея за техния брой. Оказва се, че жанрът го вълнува в продължение на цели 50 години, интерес, разпростиращ се по време преди и след смяната на века… Христов завършва цикъла  от 32 сонати за пиано през 2011 г., но изведнъж  ни сюрпризира с ноктюрни.  Изненадата беше във всички посоки – за публика, за изпълнители, за неговите колеги – композиторите. Беше слушал ноктюрните на Шопен в изпълнение на Анджей Вазовски, американски пианист, и това се оказа вдъхновение за неговите 12 ноктюрни.   Христов сам ги определя като реверсия на Шопеновите образци (21:12). Аз ги изпълних през 2013 на прегледа "Нова българска музика". Те имаха голям успех - 17 пъти бяха изсвирени в България и Китай.  През 2015 (виждате – много скоро, след 2 години) последва още една изненада – творческият ритуал е отново в олтара на Шопен – с 4 балади за пиано и пак като реверанс към неговите 4 клавирни балади. Разказвам тези детайли, защото те имат отношение към появата на албума с балади. Димитър Христов възкресява опита на Шопен като идея и жанр, но средствата  и светоусещането на модерния творец го отвеждат на светлинни години от  вдъхновението с име Шопен. Мащаб и внушение, реализирани с дисонантния експресивен музикален език на  модерното време, отвеждат към неподозирани дълбочини на музикалното  преживяване, което в повечето случаи е силно поляризирано – бурно и яростно, нежно, шеговито и драматично… Всъщност целият творчески път на Димитър Христов е илюстрация за  нестандартно, иновативно  и провокативно българско присъствие  в модерното музикално  време на ХХ и ХХІ век.  Разполагаше с внушителни средства за това – богата ерудиция, висок професионализъм, постоянен информационен обмен за концертния живот по света и издателски проекти в най-големите центрове за това. Имаше мисия не само на творец, а и на просветител. Всяка от неговите творби – за пиано, за глас, за оркестър, както и всяка негова книга беше част от  добре обмислена концепция – за изкуството, за неговото възприемане и въздействие върху читателя или слушателя. Нужно е това уточнение, защото и появата на  четирите балади за пиано като творби и диска с тях – също  са  концептуално ситуирани. В албума "Четири балади за пиано от Димитър Христов" ще откриете романтиката на модерния човек, който е разтърсван от вулканични състояния, породени от  настоящото време и неговата реалност. Тъй като това е последният опус на Димитър Христов, той носи белезите на житейска равносметка, може да се интерпретира като една реминисценция към етапите в живота на всеки homo sapiens, която не е лишена от механизмите  на своеобразна автооценка на неговите четири житейски сезона. Сугестиите и обобщенията са  многопосочни, многовариантни, определени и силно индивидуални.   В работата ми над баладите композиторът често ме насочваше: "Мислете  баладите като 4-частна симфония", а това вече неслучайно означава и драматизъм, и противопоставяне, и шега, и борба, и оптимизъм, и крушение… Виждате един нов превод в състоянията на ХІХ век с друга лексика", завършва професор Ганка Неделчева.  Сергей Шишов ще представи албума "Четири балади за пиано от Димитър Христов" в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в навечерието на Деня на независимостта, в събота, 21 септември, след новините от 22.00 ч. 

Още от Поп