Добре познатият на родните клубни фенове техно гуру Адам Байер (Аdam Bayer) избра София за място, където да отпразнува петнайстия рожден ден на своя прочут лейбъл Drumcode.

Събитието бе в столичния клуб "Ялта" в петък.

Гостът не пристигна сам, а с шведската си сънародничка Ida Endberg. Няма как да не се сетим за съвместната изява на техно гиганта с Магда по покана на Метрополис отпреди две години. Изненадващо русокосата скандинавка се оказа не само с впечатляващи сини очи, но и със съвсем прилични умения зад пулта. Аудиторията остана доволна от почти лирическото й чувство за ритъм.

Адам не благоволи да се появи преди три и нещо след полунощ. По този повод някои от по–старите фенове, които го знаят още от изявите му в злощастния софийския клуб "Индиго", се поизнервиха от тактиката на "Ялта" да промоутира доста родни диджеи, позволявайки чуждестранните звезди да започват все по–късно и по–късно... тогава, когато доста хора са на прага на неадекватността. Но това е друга - съвсем тяхна си, на хората, тема.

Байер застъпи постепенно и джентълменски изчака до четири и половина. И отново си припомнихме разликата между шампионската лига и махленските мачове в този спорт. Уж смесва добре познати имена - Paul Ritch, Carlo Lio и Калдероне (Calderone) в ремикс, пушките Joseph Capriati и The Advent, но разликата се набива в очи веднага. Малката Ида – също като героинята на Андерсен – сяда на столче до него и въпреки че играе на хорото с големите вече, остава да понаучи едно–друго.

Байеризацията на саунда настава още с първите мотиви. Вярно, че е хаус, а не техно, но въздействието е една идея по–зашлевяваща дори в затишията на парчетаta. "Dirty Thoughts" – едва доловим вокал, при Байер той никога не се чува отгоре. В тона на жестокия ритъм пришпорва до пяна в устата, после ни масажира прешлените с деликатеса "Funk It Up", само за да ни зашлеви пак с някой камшик като "Take Dat" на Ben Sims например. Рано–рано забелязва страстта на ялтенци по избухванията. И не ги разочарова. Само че специфичният почерк личи именно тук. Не знам дали винаги прави така, но със сигурност не бях чувал друг да използва така нагнетяванията и преходите между парчетата: докато всички дълбаят в едното или другото или и в двете поотделно, той използва често именно насъскванията на честотите и завръщането на баса за вкарване на следващия трак в играта.

Вярно е – и други добавят още в средата на един трак следващия или пък допускат куки–анонси, но тук става въпрос за повтарящо се действие. Неизменно в един и същ момент и така - през целия сет. Тъкмо падналият мотив започва да се катери обратно към високото, изведнъж редом до него - в същия коридор, изплува още един състезател. Двамата заедно продължават щафетата. Невероятно, но Байер изнесе порядъчна лекция именно по този "въпрос".

Екрани пред пулта представят впечатляващи анимации с мозъци, кабели, тела и тунели. Оказва се, че ги е направил сам Любо Урсини. Браво, Любо, обърках работата ти с тази на цял чуждестранен екип.

След Kaiser Disco–Drum изникват дълги серии от летописите Drumcode. И когато гостът последователно ни инжектира с "Can`t Leave You" -  в оригинал и ремикс, и "Stop Your Hate", започвам да осъзнавам, че това наистина е единственото празнуване на голяма за цялата електронна сцена годишнина. Не е просто обикновено парти за двамата шведи, които започват и да пускат заедно отвреме навреме, докато отвън започнат задръстванията с тролеи, коли и тролеи. Да, публиката в "Ялта" винаги си пляска и иска още, а по някой път работното време на диджея не свършва, дори и това на местните да започва. Но тези скромни, внимателни и едва откликващи люде от севера просто нямат практиката да показват толкова явно квоите емоции. И въпреки това се усмихват, очаровани.

Часът е осем и половина сутринта, събота. Звучи Адам Байер: "No Rain".

Като задаващ се гръм.