"Esta grande historia de Buena Vista Social Club" е пред нас.

На паното зад сцената в НДК, събрало в снимки десетилетия от спомени, на самата сцена, във въздуха. В публиката. Миналото е на една нота разстояние.

Пианото на Роландо Луна (Rolando Luna) плаче, струните се опъват, а нежният глас на Идания Валдез (Idania Valdez) ни пренася навън, в една също толкова гореща вечер, но на хиляди километри оттук.  Зала 1 за пореден път е пълна за Buena Vista Social Club. Но май и за последно. "ОЧОА!" – призовава басистът Педро Пабло (Pedro Pablo). Всички сектори гръмват в аплодисменти, когато се показва и легендарният китарист Елиадес Очоа (Eliades Ochoa) (на снимката вляво). Лиричните ноти отстъпват на слънчев празник и още на петата песен вече е трудно да се стои на едно място. Наблюдаваме как няколко поколения жени не ги свърта на едно място – от такива, които се подпират на бастун (но още не ги свърта над едно място) до такива, които са проходили едва преди няколко години, но вече танцуват.

Трудно е и да повярваш, че си в зала и зад музикантите няма ален залез, а червени плюшени завеси. Песни като "El Carretero" и "De Camino a la Vereda" обаче имат потенциала да компенсират дори затвореното пространство.

От сцената разговарят с нас ведро на испански (Ива: "Не разбирам нищо, не ми пука, нито пък на тях"). Жестовете са достатъчни, посланието е ясно дори като си затвориш очите. Особено тогава. Нощта и ти. И Алберто "Ла Ноче" (Alberto "La Noche") на бонго. Луната. И гласът на удивителната Омара Портуондо (Omara Portuondo), която пее, флиртува и очарова независимо от това, че е прехвърлила осемдесетте. Зад нас млади двойки се обичат.

Карлос Калунга (Carlos Calunga )пристъпва полека по сцената в светлия си костюм. Идания Валдез в началото на концерта е по-скована, но към средата се отпуска и се развихря. Особено пък докато пее "Bruca Maniguá" на фона на снимките на Ибрахим Ферер (Ibrahim Ferrer).

Животът кипи в жилите на всички: оригиналните петима музиканти, както и по-младите им колеги. Барбарито Торес гледа да не става много-много, което не му пречи да може да свири и зад гърба си, ако му се прище. Папи Овиедо ("Papi" Oviedo) е приседнал удобно близо до Валдез и свири на треса лежерно, сякаш е в любимото си кафене. За пореден път забравяме, че е така.

Омара привиква своята приятелка Йорданка Христова. "Veinte Años" и души на парчета. Тромбонистът Хесус Рамос (Jesus Ramos) ги събира отново. Дори драмата в песните носи хубави емоции – защото доказва, че се живее истински.

Поздрав с "Моя страна, моя България" – и нови вълни от аплодисменти. "Quizas, Quizas" и вече почти не сядаме обратно. Ром и солен вятър, танци и слънце (да, слънце, нищо че сме под покрив, по вечерно време). И най-вече – песни. Настроението, което носят тези хора, трябва да се усети. И който го е усетил веднъж, ще го чувства още дълго.

"Chan Chan" и усмивки без думи. Предполагам, че не само за нас именно това е песента, с която сме прослушали Buena Vista Social Club. А как се чувстват онези, които помнят и времената, запечатани в нотите – е трудно да си представим.

"Dos gardenias para ti"" – пее Омара с Карлос Калунга. А към сцената потеглят различни букети, с които музикантите ни махат, за да се върнат за бис и вече наистина да се сбогуват.

Това може и да е прощалното турне на Buena Vista Social Club, но пък спомените остават – докато има музика, която да ги съживи.

Снимки - в секцията "Галерия"