Като един градски търсач на любов и вдъхновение, кръстосвайки столичните улици всеки ден, намирам разнообразни неща. Контейнерите не са ми интересни, съблазняват ме самотните пейки, лицата на хората и думите, които не стигат.

Така в началото на годината се срещнах и с Найджъл Кенеди (Nigel Kennedy) – той залепен за стълб до Борисовата градина, аз – в някакъв автобус с нос о прозореца, защото да го видиш него, и то в твоя град, не ти се случва всеки ден.

Така започна любовта ни – в главата ми, разбира се, поне до завчера. Едва ли има човек в София, който да е пропуснал постера с  великата снимка на магьосника. Двамата с цигулката му заживяха в столицата още през зимата. И най-сетне се запролети, та да  настане вечерта с Найджъл Кенеди.

Чудото започна в зала 1 на НДК малко след 20.00 ч., когато дързък лъч светлина огря една цигулка и една щастливо лице с една щастливо щръкнала коса -  в средата на залата.

Тъ-дъ-дъ-дъ-ъ-ъм!

Найджъл Кенеди за всички нас – СЕГА!  

Придвижвайки се нежно с музика към сцената събра много целувки, немалко цветя, фотографите започнаха да се настъпват и препъват един в друг, бащите с децата по раменете - да се надигат от седалките. Искрящи с червило усмивки. Бурно ръкопляскане …  "Браво, Найджъл!" - кънтеше в залата, а концертът тепърва трябваше да започне. Ама че кеф!

Ах, тази цигулка! Ах, тази широка усмивка! Ах, тези подскачащи крака в зелените маратонки!

Ах, този Найджъл!

След първата доза музикално пиршество – смях, вулканично мощни импровизации, сред които и "Purple Haze" от Project Hendrix, последва и (не)очакваната изненада - "Йовано Йованке".  Аплодисменти от наша страна, неудържимо подскачане – от негова! Да ви го опиша, не мога. С Найджъл Кенеди трябва да се срещнете на живо – да усетите силата на психеделичното.

С акустично изпълнение на "Drifting" колоритът спечели любовта ми цялостно и завинаги. Всичката ми я взе, гола съм отвътре…

Велик експериментатор, който сътворява музикална какофония, наподобяваща хаоса по земното кълбо, хаоса в междуличностната комуникация, хаоса в претъпкания квартален супермаркет, хаоса – в ума, в живота. Музиката му е хаос, заради който продължаваме да туптим. Та кой би съществувал в пълен покой?  

Нежните хармонии прерастват в дръзки и ожесточени спорове, сменят различни цветове, както ние с теб когато сме неразделни за 4 дни. Обичаме се и се смеем, и ме целуваш по носа, и летим в Нищото заедно и се мразим, и си крещим, и те удрям, и ти тряскаш вратата, и сълзи по пода и … -Се връщаш през прозореца и ми затваряш очите, и аз те удрям с лакът и целувки. И сме пак заедно – завинаги! Защото Найджъл Кенеди успява да пресъздаде с музиката си - своя или чужда, унищожителната любов, без която не можеш да дишаш. Шизофренично и с много страст!

Тази музика е като ураган, който завлича всичко по пътя се – не можеш да се скриеш, няма да избягаш. Ще се изгубиш някъде във вихъра, сред музикалните вълнения. И ще се намериш, ще се издигнеш – пак някъде там. Някъде измежду зверски китарни рифове, африкански перкусии, стръвна маримба, диво барабанене и виртуозни интерпретации на цигулка!

Стоп пауза: именитият гост се развихри с цял безкрайно сърцат рок-ен-рол бенд в състав: Doug Boyle (който често заема мястото на Jimmy Page и работи с Robert Plant), Julian Buschberger (18-годишен гениален китарист), Orphy Robinson (уникален вибрафонист - един от основателите на The Jazz Warriors) и атрактивните поляци Tomasz Kupiec и Adam Czerwinski - авангардни интерпретатори от формацията Jarek Smietana.

Екзалтираната публика усвои и малко футболна техника - Найджъл демонстрира физиономиите и позициите на типичния шотландски вратар. Надупване в разкрачена стойка, поглед напред – ръце назад и обратното, ритник напред, налудничаво неразбиране на ситуацията, след което бира. И толкоз.
Освен че е спортяга, той е и сваляч от класа.

– How are you today, my lady? You look really beautiful! What is your name?
– Dessy.
– Oh, Dessy, this is my favourite name!

Да, Найджъл Кенеди знае как да омагьоса публиката с музика, артистичност и нулева бариера между нас и него. E, oсвен пичовете от охраната  – чаровно намусени и с оранжеви жилетки. Aма не за такива бариери разказвам сега.

За финален подарък получихме хармония между жизнерадостни шотландски ритми от северната част на острова и сантиментална нежност със секси намигване – от южната част.

С вдигната като дяволски рогца прическа, за официалeн безКрай Найджъл избра "Crosstown Traffic" – парче, магистрално не само за Джими Хендрикс, но и за цялата блус-рок музика (Втори сингъл от знаменитата тава "Electric Ladyland" (1968) - б.р.), което гостът разля мощно, но с финес през огнедишащия Marshall.

Пристрастена съм. Отказвам цигарите, искам Найджъл Кенеди - в големи целодневни дози!

Don’t Keep Сalm!

И обичай Найджъл Кенеди!