Раул Мидон (Raul Midón) събори каскетите от главите ни, като ни пренесе в чудния свят на неговата музика.

Оригиналът ни засмука като торнадо още след първия тон на концерта си в Sofia Live Club оная вечер. Гостът се отби у нас на път от Амстердам за Ню Йорк заради партитата Reel Feel.

Огънят на събитието бе подпален още със сетовете на Funkusion и Макора. Съвременният Нат "Кинг" Коул, както наричат музиканта, непринудено се появи на сцената, каза "How are you doin?", а публиката пощуря.

Верижната реакция на акустичното чудо започна с нежната "Mystery Girl" от култовия албум "State Оf Mind". Клубът е пълен. Всички са втренчени в гения. Омагьосването на публиката продължава с "Moment To Moment". След края на парчето нахлува вълна от екстаз и шумни аплодисменти, които внезапно спират. Всичко наоколо потъва в синьо - чуват се първите акорди на "Suddenly", с поредната брилянтна импровизация на "тромпета", бонгосите и китарата.

Акустичното чудо отпива глътка вода и ни разбива със смешна история за някакъв диджей, който му предложил да направят хаус парче. Стил, който според Раул, е с отличителен ритъм. И: "It’s full of lyrics man!". В клуба се чува чисто и просто "check it out"...

Каква ли ще е поредната изнанада?, немеем всички. Наоколо са родните музикални колоси Хилда Казасян, Фънки, Живко Петров, Милен Кукошаров... Мярва се и Константин Владигеров, който заедно с Александър и Екатерина Владигерови, плюс виртуоза Стоян Янкулов-Стунджи, изнесоха два концерта на българския фестивал в Канада миналия месец...

Интро ала Ришар Бона (Richard Bona) отприщва поредната експлозия от "State Of Mind" - "Sunshine". Неусетно цялата публика e започнала да припява: "Sunshine, when you’re with me I can fly". Така - върху на крилете на музиката, като на шега се озоваваме в Бразилия. До там сме долетели върху вълшебния килим на боса- нова-та "Everyone Deserves A Second Chance", която представя актуалния албум на Мидон - "Synthesis".

Още една весела история ни пренася в света на пропитото с мирис на трева реге. Зад гърба ми се чува вик "Велик, си еееей!". Публиката избухва в смях и само след секунди всички се клатят палаво в ритъма на "Invisible Chains", също от "Synthesis". С "Bonnie’s Song" вече сме някъде сред сините вълни. Без да мислим за нищо, морето ни поглъща с тъгата, носеща се от следващата песен - "Whеn You Call My Name". Крясъкът  "I love youuuu!" на една пощуряла дама профучава безутешен наоколо - започнала е мелодията "Waited All My Life".

Като в сън, тя прескача към лудата "About You".

Феновете избухват, но пeсента е прекъсната в края от от напълно контрастна импровизация.

Да! Най-после. Ето го парчето, заради което повечето сме тук и сега. "State Of Mind".

Повсеместна истерия заради изумителните сола на синкопиращия до полуда Раул Мидон. Странен балкански субект - навярно по-близък до душевността на името Радул, се изцепва - "кво ти става, бе?". Но аз му обръщам гръб. С лице към корифея на акустиката. Дългото парче свършва сякаш за миг и клубът е взривен от писъците на хората."Thank you", казва скромно Раул. Прожекторите угасват. Гостът потъва в тъмнината. Но ние, феновете, няма да се дадем, нали!

Публика лудее, докато не изкарва гения на бис. Звезден фон, насядали по земята почитатели и ангелският глас на Мидон, който ни поднася "Expressions Of Lоve" за финал.

Сетне се слива с фона, изчезва. Късметлиите, успели да си купят по един от 5-е албума, пуснати в клуба, вадим късмет и се снимаме с Раул, като получаваме автографи от него.

На тези, които - по една или други пропуснаха концерта, мога да кажа, че най-малкото, което могат да направят, е да си оскубят косите.

Благодарности на саундмейкърите в Sofia Live Club за перфектния звук, както и на Reel Feel за перфектната организация и възможността да се докоснем до този диамантен талант.