Досега не бях виждал толкова пълен Sofia Live Club.
Час преди концерта на Ал ди Меола (Al Di Meola) снощи на входа има опашка, пускат само по няколко души. Вътре е позната лукс обстановка, от която най-хубавото е съвършенството на звука. За пръв път пред сцената има столове като оркестрина. Някои щастливци са на 2-3 метра от сцената.
Ал ди Меола излиза в квинтет да представи програмата от настоящия тур New World Sinfonia. С него са Пео Алфонси (Peo Alfonsi) – китара, роденият в Бронкс кубино-пуерториканец Гумби Ортиз (Gumbi Ortiz) – перкусии, Петер Касаш (Peter Kaszas) – барабани и чистият кубинец Виктор Миранда (Victor Miranda) – акустичен бас.
Китаристът се появява в 21.45 ч. само с 15-минутно закъснение, поздравява топло публиката и се започва. Той свири на акустична китара Конде Ерманос (Conde Hermanos) с найлонови струни и монтиран кондензаторен микрофон. В това няма нищо странно. Познат звук от последните му изяви. Още на първото парче внезапно се извива китарна електрическа буря и се опулвам. Заглеждам се в процесора Роланд (Roland) и забелязвам до него друго устройство, което превръща найлоновата акустика в бясна жица като в албума "Elegant Gipsy".
Ди Меола отдавна е в кръга на авангардните технологии за китарен звук. На моменти се чува клавирен инструмент, какъвто няма на сцената. Акустичният бас пълни пространството меко - все едно е електрически. Ударната секция придава на общия звук нещо, което отнася свиренето на квинтета в центъра на т.нар. уърлд мюзик. Характерното пицикато на Ал, което отделя всеки тон от предишния, отпраща публиката към фламенко с марка Ди Меола. Петимата свирят в завиден синхрон. Композициите се развиват от тихо спокойствие до яростна мощ. Няма средно положение, излизша игра в центъра с напречни подавания до тъча. Само от врата на врата - с бързи контри, когато Ал е стихия. В бързите сола пръстите на лявата му ръка изглеждат като вентилатор.
Само след 30-минутно свирене - антракт 15 минути. Разглеждам какво се продава в офишъл мърч. Няколко различни диска World Sinfonia - студийни и концертни по 20 лв., DVD "Live In Poland 2009 : World Sinfonia" (2010) за 30 лв. и пак за толкова 2 вида фланелки, за които и 10 лъва не бих дал.
Втората част започва соло акустично. Ал е сам и всеки се наслаждава на уникалното му звукоизвличане. Някои слушат със затворени очи. Когато останалите от групата излизат, витруозът признава каква невероятна публика сме, бурно аплодиран от целия клуб. Посвещава следващата композиция на баща си, който бил седмо дете в семейството. Ние се смеем, а той добавя, че дядо му бил тринайсето. Продължаваме да се смеем. Малко по-късно вече звучи "Rio Ancho", комбинирано с мотиви от "Arabella", "Mediterranean Sundance" и "Turquoise", преаранжирани (почти) до неузнаваемост. Миранда вае красиви плътни фигури....
След това групата навлиза в латино ритми. Едно хлапе, около 10-годишно, стои пред самия Ал. Той го подканя да танцува и младият юнак обира овациите. Гостът е възхитен от танцовите му умения и се бърка за пари и в двата джоба. Настава веселие.
Концертът се точи към края си след полунощ вече без нито една позната мелодия, но това няма значение. Бисове и снимки. Доволен съм, че нямаше акордеон, защото тангата на Астор Пиацола понякога ми идват в повечко. Каквото и да свири Ди Меола, колкото и виртуозно да го прави, какъвто и звук да тегли от струни – в неговата музика има чувство на вълнение, има красота, изящество и безгранично послание: "музиката е контакт".
Този концерт ще се помни дълго.
За него ще се говори винаги, когато някой с китара излезе на сцена.