Обявеният за 21.00 ч. концерт на британската соул певица Андрея Триана (Andreya Triana), едно от симпатичните поп попълнения на легендарния лейбъл Ninja Tune, започна всъщност малко преди полунощ. Дали Андрея и групата й са прекарали тези часове, забавлявайки се в гримьорната, или напротив - в тревога заради празния Sofia Live Club, не можем да знаем, обаче когато всички (и публика и група) се появиха в 12 без нещо, всеобщото облекчение беше осезаемо. Но да оставим въпроса как и защо българската публика (която иначе пак се доказа като прекрасна) вярва, че заслужава да бъде чакана от изпълнителите, и да обърнем очи и уши към музиката.
Удавени във фабричния поп, лят в еднакви калъпи от САЩ до Балканите, често забравяме, че качествена музика може да се прави и извън алтернативните течения. В добрата стара Англия, обаче, певиците все още ги подбират по пеенето, композирането, способността за лична интерпретация и изобщо по съдържанието на главите им. Затова не е изненада, че Ninja Tune, известни с вкуса си към електронни експерименти, издават и соул. Онзи, който се вихри и в афиша на поредицата ReelFeel у нас.
Андрея Триана композира парчетата си сама, изживява ги на сцената всеки път, като че й се случват точно в този момент, пее сърцато, и миксира на живо с помощта на пулт и цитра. В нейната музика еднакво силно звучат стогодишната традиция на блуса и личните преживявания на вокалистката. Гласът й умее да е едновременно крехък и мощен, и нито една нота не излиза от устата й без да е натоварена с безкрайно количество емоция. Групата, с която пътува Андрея, стои зад гърба й като че за подкрепа - очевидно е, че певицата еднолично отговаря за сета си. Няколкото й соло изпълнения са дори "по-пълни" от парчетата с тримата инструменталисти. Нищо не й е нужно - Андрея Триaна стои на сцената уверено и чаровно, боса и щастливо ухилена, а контактът й с публиката е стопроцентов. Не случайно на втората или третата песен, целият клуб вече припява така, че получаваме покана да станем официалните й беквокалисти. Времето лети изненадващо бързо и скоро четиримата напускат сцената, само за да бъдат измъкнати обратно на бис с викове и аплодисменти. За финал Андрея ни подарява собствена бийтбокс версия на "Sweet Dreams". И, естествено, ни обявява за най-добрата публика...
Нищо че ни е чакала доста дълго.