Докато другите крещят или говорят за изкуство, Тодор Колев запява нещо и сърцето пак препуска…
Ако тази парафраза не стига, за да обясни до какво състояние бяха докарани над 500 души в столичния клуб Mixtape 5, ще опитаме по друг начин. На 26 април 2012 в подлеза до НДК се тълпяха стотици в очакване да им бият по един (невидим с невъоръжено око) печат, за да влязат на концерта "Как ще го стигнем?". Спектакълът, посветен на големия Тодор Колев, всъщност беше втора серия на филма, започнал миналия ноември. Тогава в "Строежа" за първи път от много време насам публиката чу на живо част от златните хитове на актьора. Този път обаче организаторите от "Строежа", предвиждайки истерията и тълпите, решиха да направят шоуто на по-широко. Затова и събитието бе обявено в Mixtape 5. Че мястото беше правилно – беше. Но че следващият път ще трябва да се търси алтернатива на зала 1 – ще трябва.
Шоуто беше открито от Иван Гатев с много чисто изпълнение на шедьовъра "Жената Мария". Една кухарка, гласът на Иван и всички Марии в залата бяха негови… След това на сцената се качиха специално дошлите от Варна веселяци от Джанго Зе, които подеха "народната" серия от парчета на Тодор Колев. Игривите ритми от китарата на вокалиста Мимо така възбудиха балканската струна на публиката, че някой лаик като нищо би помислил как Джанго Зе-тата подгряват плейбека на някоя перхидролена гърла. "Шуменски влак" се вряза остро в перона пред сцената, където кръшни девойки умело движеха съответните части на телата и припяваха в захлас.
Сред публиката бяха и актьорите Стефан Щерев от сериала "Отплата" по "Нова телевизия" и Александра Василева от "7 часа разлика" по ьТV. А журналистът от "Дарик радио" Драгомир Симеонов така се беше вживял в шоуто, че дори си нарисува мустачки тип "Тодор Колев" с молив за очи, взет назаем от услужлива девойка.
Тук беше и вечният почитател на Тодор Колев и целокупната българска естрада – Трайчо Фена.
След Джанго Зе сцената превзеха музикантите от основния бенд на вечерта – Веселин Веселинов-Еко (бас), Ангел Дюлгеров (китара), Милен Кукошаров (клавиши), Росен Ватев (барабани), Михаил Йосифов (тромпет) и Вили Стоянов (тромбон). Към тях се присъедини Сърмата Хари, който си беше подготвил пищов с текста на парчето и изля доста пот, докато го разчете под мигащите светлини на сцената. В концерта се включи и крехката Миленита, която повторно след Мимо наля на публиката по "100 кила ракия" и ситуацията почти излезе от емоционален контрол. Рут Колева също трябваше да вземе участие, но не се включи в изпълненията. Дойде ред и на Димо от ПИФ, който изплака реалистично-тъжното откровение "Как ще ги стегнем американците?" по текст на Тодор Колев и музика на господата Ленън и Макартни.
Ясен Зердев излезе на сцената с парчето "Автобиография" и остана там до края като беквокал, заедно с друг "Мюзик айдъл" – Преслава Мръвкова. Сюблимният момент дойде и на сцената с черен костюм, бяла риза и сини очи се яви мистър Тодор Колев. Тежко въоръжен с леката си цигулка, той откри своя сет с "Песен за любимия град", който ту беше София, ту Варна, но най-често Шумен. По думи на очевидци изпълнението на цигулка "възбуди фенките повече от соло на Слаш" (Slash). Една от песните беше специален реверанс към паметта на Емил Димитров – естествено "Нашият сигнал". Чухме и разказа за "Самотният човек" и всеки се припозна в него. Между изпълненията актьорът-певец-текстописец сладкодумно, с многозначителни погледи, много паузи и аплаузи, разказваше весели случки, свързани с отделните песни. Нямаше цветя нито от президента, нито от министъра на културата, но певицата Преслава Мръвкова спаси протокола, като направи най-стойностния подарък за вечерта – бутилка домашна тетевенска сливова ракия. Тодор Колев благодари за жеста и най-вече за това, че не му е подарила зеленчуци, които би било нелепо да нареже на салата на сцената. Бутилката е доста по-подходяща, нали... Така в шеги и закачки, плюс малко песни, вечерта свърши.
Докато пееше, 72-годишният актьор разказа за себе си, че бил "Фалшив герой". Никой не му повярва.
Просто Тодор Колев винаги е бил истински.