Официалната част от програмата на 15-о издание на Международния "София Филм Фест" завърши в малките часове днес, в недрата на НДК – с концерт на обичаната от всички ни истанбулска анадолу-рок-дъб-фолк-авангард-трансова формация Баба Зула.
Тя се представя за енти път на кинофиестата, но пък с толкова много нови изненади, скрити в ръкавите, че да напълнят душата и на най-големия скептик.
Започваме с новата вокалистка – Елена Христова от Скопие. Тя има не само прекрасен глас, но и въображение как да го използва – рядка черта у повечето школувани народни певици. Това е "видно" и в нейните собствени албуми – с групата й Баклава - акустичен квартет за глас, две тамбури и даф, записващ за лейбъла на Скопския джаз фестивал. Именно там, на лятното издание на "Оффест" (2009) Елена за пръв път излиза като гост певица с Баба Зула... и оттогава са неразделни.
Самата тя (от времената преди Баба Зула) много е пътувала и е пяла в различни импровизирани формации – вокално трио с две други народни певици (рускиня и арменка) в Москва, модерен ърбън-фолк проект в Истанбул (Koliktif Istanbul) и прочее. Била е и на Триградския фестивал "Слънцелуна", от който си спомня повече песните, научeни от местните баби, отколкото фестивалната програма.
Другото ново попълнение е състава на Баба Зула е японската танцьорка Уми (живееща понастоящем в Истанбул) – ако сравним предишните концерти на формацията, които сме гледали в София, представлението в Sofia Live Club включваше много особен бели-денс спектакъл – хем ориенталска класика, хем с нещо от Далечния Изток като придвижване в пространството. Не double, а направо triple ORYANTAL, ако трябва да перифразираме името на един по-ранен албум на групата...
А като си говорим за албуми, вчера като че ли умишлено нямаше много-много от новия албум "Gecekondu" ("Къщи-еднодневки"), но това е донякъде разбираемо: новостите трябва да се приемат на хапки, за да ни се услаждат повече. Само ще кажем, че в новия проект участва не кой да е, а самият Буге Веселтофт, таткото на норвежкия електроджаз, а композициите, макар да са запазили известна танцувалност, са доста по-дълбоко психеделични и умозрителни.
Та, в популярния клуб гостите представяха по-скоро стари песни, но в напълно нов аранжимент – с повече женски вокали и дори с "превод в ефир" – финалното парче "Децата на Истанбул", например, класика в творчеството на Баба-та, беше с турски текст от Мурат и с македонско-български текст на Елена.
Инструменталните пасажи също показват голям обрат – сред емблематичните за групата ориенталски рифове, Мурат си вкарваше и откровени хардрок и на моменти дори фрий джаз цитати. Левент Акман пък, повече от всякога използваше дайрето като пандейро – съвсем по бразилски. Мурат изсвири и две парчета на тамбура, подарена му непосредствено преди концерта от Стефан Китанов, а някъде в края на шоуто, както сподели след това Елена, те тримата – Мурат, Левент и Джошар – представиха някакъв инструментал, който самата тя чувала за първи път.
И не на последно място – структурата на Баба Зула винаги е отворена за гости – като Христо от Румба Афисионадо (Rumba Aficionado) например – близък приятел на музикантите и организатор на минитурнето в Пловдив и Габрово, което групата направи преди няколко месеца.