Колкото и да звучи пристрастно (съседи сме все пак), Насо Русков е българският Дейвид Боуи, а Babyface Clan - най-добрата БРИТАНСКА банда в България.
Понятието "музикален култ" точно в нашата страна е доста репресирано и отричано. Дори самият Васо Гюров не иска и да чува за него. Но няма как иначе да се дефинира факт, че с един-единствен албум някаква болезнено провокативна група успява да обсеби арт среди и фенове в рамките на около 15 години време.
Babyface Clan наподобяват тайна рок-разработка на секретна британска лаборатория. Имам чувството, че в черепната кутия на Русков са вградени чипове с частици харизма и емоции, селектирани внимателно от характерите на Адам Ант, Том Бейли от Thompson Twins, Съгс от Madness, Деймън Олбърн от Blur ... и поне още стотина други знакови личности на британската алтернативна сцена.
И няма абсолютно никакво значение, че между дебюта "Romantica" и новия (тиражиран дори на винил) "You’re Not Wearing Your Tie" са се проточили 13-14 коледни концерта на Веселин Маринов, защото тук става дума за чудовищна класа.
Цитирам Русков (без английски акцент) на живо от "Терминал 1" снощи: "Благодаря ви, че дойдохте! Знам, знам ... утре е работен ден, навън вали, бла-бла-блааааа!". Тези няколко думи всъщност са иронично победоносно слово, защото един от най-добрите столични клубове за жив модерен рок е пълен до дупка час и нещо преди полунощ.
На всеки два фена се пада бонус по едно марково лице на българската "по жълто различна" музика. Из "Терминал"-а сноват в непрекъсната ротация части от Ревю, D2, Gravity Co., Koka Mass Jazz и кой ли още не. Всички са усмихнати и излъчват пълен респект към петимата музиканти на сцената.
Насо както винаги влиза вихрено в шоуто, пак е тотален център на внимание, но този път е малко по-различно. Последните няколко пъти съм гледал и слушал Babyface Clan основно на къси участия, съпорти или гост-фийчъринги. Там те праскаха само бързи парчета, които те заковаваха от упор за 20-30 минути ... и чао! В дисково-винилната промоция на "You’re Not Wearing Your Tie" вече се потапяме в пълен 90-минутен сет, включващ дето се вика, почти целия репертоар на "британците, избрали България".
При положение, че новият проект на бандата е с продължителност около 36-37 минути, духът на "Romantica" оживява солидно и докарва в пълен екстаз закоравелите фенове. Саундът е прекрасен, изтрещялото шоу на Русков върви с пълна сила, Чарли цепи щури китарни рифове на границата между 80-те и 90-те, Даката подпира яко на барабаните ... и всичко си е като в онези времена, в които музиката беше истинска.
Дори феновете на "Ливърпул" не освиркват толкова яростно Русков, когато пуска редовния си коментар за точките във Висшата лига. Аз лично винаги съм се чудел, този АРТИСТ как сънува? На български или на английски? Или може би с дублаж и субтитри едновременно?
Сигурен съм, че всеки фен ще ги научи наизуст в следващите 13 години деветте песни от новия албум на Babyface Clan. Нищо че Насо Русков обясни по единствения микрофон на сцената, че работят и по и нов материал.
Персоналните ми фаворити от горещата продукция на групата са песните "Caterpillar", "Total Life Dissection" и "Lecher", но целият диск "You’re Not Wearing Your Tie" е разцепващ и се слуша на един дъх. Прекрасно е, че е под 40 минути и цялото това завръщане към нормалните формати на тавите, защото през 90-те с онези 80-минутни пълнежи на компактдискове нещата мощно забуксуваха откъм качество.
Спомням си как на един концерт в "Микстейп" преди 2-3 години, докато Насо се мяташе по сцената, към мен се приближи една възрастна жена и ме попита дали ми харесва това, което гледам? Отговорих: "Да, разбира се! Така трябва да изглежда и да се държи всеки истински фронтмен на група"”. Последва отговор: "Аз съм майката на Насо! Знам, че е много, много добър, но и много хора не го разбират в България!".
Съдейки по приема в "Терминал 1", май положението е точно обратното. На пръсти се броят групите в страната, които към днешна дата могат да напълнят голям клуб в делничен ден.
Нищо че Babyface Clan са БРИТАНСКА банда все пак!