Той е известен като изследовател на арт-попа в "Here Come Тhe Warm Jets", теоретик на ембиънта в "Discreet Music", любител на прог-джаза в "Nerve Net", автор на музикалния съпровод за 169 филма, виртуозен тонинженер, иновативен продуцент, изумителен съучастник в проектите на David Bowie, David Byrne и John Cale, както и скритият гений в Roxy Music: широкият му диапазон от способности кара мнозина да се губят в каталога с неговите реализирани проекти.
И без да сме получили отговор на въпроса кой е истинският Brian Eno, той отново изненадва с представянето на съвместната си работа с английския поет Rick Holland, твърде необичайна дори за стандартите на Brian. Rick Holland не е сред най-популярните поети, той за първи път се мярка в края на 90-те години в университетски проект на Eno и още тогава прави впечатление с оригиналността на поетичните си образи. Неговата поезия и в случая е силно повлияна от импресионизма, а темите са посветени на пресечната точка на философията и биологията, на градския живот и науката.
Музиката и поезията често пъти трудно се съчетават, това обаче е обратният пример и заслугата е на двамата автори. Композициите на Brian Eno са съсредоточени около представянето на поезията, която заема централно място в проекта. Стиховете се четат основно от женски гласове, например на актрисата Caroline Wildi, но и на жена, която случайно минавала покрай звукозаписното студио. Тези гласове някакси естествено се вписват в потока музика, подобно на камъни в бистър ручей.
И така, поезия и музика ще звучат в албума "Drums Between The Bells", или "Барабани сред камбаните", който ще бъде представен в предаването "Картини от една изложба" на програма "Хоризонт" по БНР след новините от 21.00 ч. тази събота, 2 април.