Съвсем в края на 14 февруари, час преди полунощ, в Sofia Live Club не се водят дебати дали да се празнува Свети Валентин или Трифон Зарезан, а някакси нещата си съществуват заедно съвсем естествено.
Убедена съм, че ако ги имаше и бяха в София в този ден, двамата светци дружно и категорично щяха да се отправят към препълнения клуб, за да послушат Bebe (Бебе) - нахаканата испанка с разтърсващ глас, дошла да представи третия си албум "Un pokito de rocanrol".
Билетите за концерта бяха разпродадени месеци преди събитието, до началото на шоуто клубът бе побрал максимума зрители, пред сцената бе пълно с насядали по земята хора.
Чаровната Мария Ниевес Реболедо Вила, или просто Бебе, различна във всеки свой албум, талантлива певица и актриса, прочула се като бунтарката на испанската музика, експериментираща и категорична в мненията си – такава я видяхме и тази вечер.
Придружаваха я Pablo Novoa (китара) и Carlos Sanchez (барабани). Началото - бавна и нежна балада, бе дадено без Карлос, който не седна зад барабаните си и публиката бе в плен единствено на глас и китара.
Следващото парче вече беше съвсем друга работа – бързо темпо, енергия, когато накара всички седнали по пода да станат, клуба да затанцува, възцари се настроение на еуфория и вихрена радост, подклаждано от лъчезарната усмивка на певицата, потоците положителна енергия, които осезаемо се лееха от нея, симпатичния й развален английски, на който представяше песните си. По едно време се включи преводачка, но Бебе комуникираше предимно с музиката и песните си. Чухме задължителните "Siempre me quedara", "Ella" и хитовата "Malo" от първия й албум, чиято тема е големият проблем не само на Испания – домашното насилие над жените.
"Разбрах, че у вас празнувате деня на виното" – обърна се към публиката си испанката - "А всички празнуват и Деня на влюбените, така че днес трябва да правите секс. Задължително е. Всеки друг ден също трябва, но днес, ако можете, е задължително". Пряма, весела и без задръжки, че може да скандализира. Не че почитателите й бяха много скандализирани...
Бебе показа и таланта си на музикант, като си акомпанираше на пиано и китара за някои от парчетата. Раздаде шоколадови сърца – пръскаше ги щедро над главите на феновете си. Пръскаше и заразителното добро настроение, усмивки и чиста наслада от мига, от хората, от музиката, подари огромни дози любов в най-тематичния ден, запали буйни огньове с пламенната си испанска душа, смеси рок-ен-рол и пънк с автентичния дух и ритъм на традиционната музика от родината си и остави незаличим спомен у всеки един във февруарската вечер.
Ако музиката беше картина, картината на Бебе щеше да искри в най-различни и смели цветове, непрестанно преливащи едни в друг, но задължително топли и ярки. За час и половина над 350 души бяха в картината на Бебе, стоплиха се от нейното южно слънце, танцуваха и летяха, смяха се и обичаха, дивяха и се бунтуваха – от всичко по много, много; което никога не е достатъчно и винаги има нужда от още, още. А на мен ми се струва, че такава публика не може да не получи още...
Надявам се, скоро, скоро!
Снимки на Владислав Недялков - в секцията "Галерия".