Докато DJ Скил (DJ Skill) подгряваше почитателите на Белруш (Belleruche) с равни смески черен седемдесетарски фънк, брейкбийт и инструменталите на разни "стари, но златни" като "Една българска роза", надали някой си е представял, че снощното парти ще завърши още по-патриотично.

След час и половина разбиващ и рамзазващ, напълно черен звук и подчертано танцувален ню джаз, прекъсван единствено от въпросите на фронтдамата Катрин харесва ли ви това ново парче, защото ние се чудим дали да го сложим в албума си (Йееееееее крещи в едно гърло препълненият клуб Mixtape 5, безумно поласкан, че решението e предоставено на нас, българските фенове), миниатюрната руса госпожица подхваща: "Вашият език е много труден, но ние все пак успяхме да напишем едно парче на него, докато бяхме тук. Добре де, не е цялото на български, малко подцених езика ви, а той има съвсем различен ритъм. Няма да ни се смеете, нали?"

Няколкостотин вече напълно пощурели от танцуване почитатели заревават от радост на фона на крив минималистичен бийт. "Малко по-бавно, моля, не разбирам"  - запява Картрин сред смях и прегръдки. Какво ни остава, освен да благодарим на стачкуващите гърци за ваканцията по никое време, заради която британското трио опозна родината по-подробно?

Краят на концерта е близо, макар естествено преди него да дебне и такъв бис, какъвто може да се случи само между безкрайно поласкани публика и група. Два часа, в които Белруш все повече са ни хвалили между и без това кръшните си, позитивни и понякога доста бойни парчета, и публиката е напълно влюбена в тях.